Емблема, символ, най-красивата в Родопите.
Така единодушно историци от Смолян наричат Пангаловата къща. Сградата съперничела в нелеките времена на построяването по пищност и разкош на конаците на агите, което говори както за уважението към собственика , така и за тънката дипломация, която е успявал да води със силните на деня.
Изследователи на родопската архитектура славят Пангаловата къща като най-монументалната барокова възрожденска къща в Родопите.
Ювелирното творение е било в центъра на някогашното село, а сега квартал на Смолян – Райково. Будното село се прехранвало основно от връзката си с Беломорието.
Богатство от търговия с гърците и морето натрупал и местният търговец Васил Пангалов, който поръчал да му се построи дом на три етажа с цели 160 прозорци.
Пангаловата къща била готова през 1860 г. и веднага започнала да събира овации. Пангалос, от новогръцки означава хубав. Търговецът на аби Пангал Вълчу си завоювал прозвището от работата с гърците.
Той изкупувал аби и шаяци и ги продавал по Беломорския район, дори имал кантора в чужбина. Стилът на къщата му е на типично родопска къща – близнак. Двете половини са огледални – интериорът и разположението на всичко в източната и западната част са еднакви. Пангаловата къща е построена в стръмен терен. Гледана от юг откъм централната улица в квартала, е на три етажа, а отзад е на два ката.
Интериорът на Пангаловата къща е пищен – големи салони с подиуми и фрезовани дървени тавани, две помещения с миндери и два много красиви централни кьошка. Първият е непосредствено над входната врата, а над него е издаден друг със седем прозореца. Симетрично на горния кьошк има още два в двата края на къщата със същата големина. Фасадата е с ризалити, централен портик и еркери.
За разлика от много други стари къщи, Пангаловата къща е изцяло бяло варосана отвън и само в ъглите се виждат дялани камъни. Къщата е направен от майстор Харит Кисьов. На негово име сега има кръстена улица в Смолян.
Източник: arhiv.marica.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.