Паметниците на Св. св. Кирил и Методий по света и у нас

Ние, българите, рядко се замисляме на колко места по света славят и почитат създателите на нашата азбука, родоначалниците на славянската книжнина, светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Преклонението пред делото им започва от Средновековието, веднага след канонизирането им за светци, което е подготвено още от техните ученици. И докато в България поради 500-те години робство до ХIХ век образите им виждаме преди всичко в живописта, в множество стенописи, икони и гравюри, в други славянски държави и в Западна Европа от ХIV в. насам се появяват скулптури, паметници, монументални комплекси с изображенията на първоучителите.

Най-ранните скулптурни изображения на двамата братя са създадени в днешна Чехия и Словакия, където те са се утвърдили като символ на просветата и знанието, на духовността и моралната извисеност на славянството. Най-многобройни са пластичните творби и паметниците на създателите на азбуката именно в тези две държави, в които особено в ХVIII в. изкуството се развива под знака на патриотизма и стремежа към културна автономност.

Десетки са статуите, паметниците, барелефите на св. Кирил и Методий в Чехия и Словакия. Изобразяват ги най-често в цял ръст, с кръст и книга в ръце. Най-старите скулптурни изображения тук са в катедралата „Св. Вит“ в Прага – бюстове на светите братя, изработени от П. Парлерж, един от архитектите и строителите на храма в ХIV век. Изграждането на катедралата продължава до ХХ в. и тя постепенно се превръща в истинска галерия с различни по дата на раждането си скулптури и изображения. През 1870 г. в параклиса „Св. Йоан Предтеча“ са поставени мраморни статуи на двамата братя. През ХIХ в. образите на славянските учители украсяват почти всички олтари на катедралата, а през ХХ в. техният брой в нея се увеличава. Върху дъбовите врати на Возмутовия параклис солунските писмовници заемат централно място сред редицата просветители на чехите, а под фигурите е изобразена срещата им с папа Адриан II.

Сред останалите скулптурни изображения в Прага се откроява това в храма „Св. Кирил и Методий“ в квартала Карлин, осветен през 1863 г. в чест на 1000-годишнината на моравската мисия. Бронзовият релеф на двамата братя върху централните врати на църквата е от 1879 г., а две огромни дървени статуи са поставени в олтара през 1936 г. Много известни са бронзовите релефи и в църквата „Св. Вацлав“ в чешката столица и особено мраморните статуи в пищния бароков храм „Св. Игнац“ от двете страни на олтара. В друг стил е керамичната композиция на светите равноапостоли в Хусовия храм в Прага, която образува ансамбъл с фигурите на Ян Хус и Ян Коменски. Сред най-монументалните изображения в Чехия е скулптурната група „Кирил и Методий сред народа на Моравиа“, която е ваяна от 1928 до 1938 г. и е издигната на Карловия мост в Прага.

loading...

През 1720-1748 г. статуи на двамата братя са поставени в църквата „Св. Петър и Павел“ в Бърно. През ХVIII в. вътре в храма е издигната композиция в пищен бароков стил, патетичен и претрупан. Две статуи на създателите на славянската азбука има пред Доминиканската църква в Бърно (1736 г.) На фасадата на Енорийската църква в града на 24 май 1936 г. от името на българското академично дружество „Св. Кирил и Методий“ е поставена паметна плоча с релефи на Кирил, който държи азбуката, и на Методий с книга и кръст в ръце. За 1000-годишнината от моравската мисия и във Велеград се появяват няколко скулптури. Паметници на солунските първопроходци има в Бочурище, Требич, в Рожков, в Нитра и на още няколко места в Словакия.
От името на словашкия народ пластични творби са поставени в Рим – символичен каменен гроб на Кирил с височина 1,2 м в църквата „Св. Климент Римски“, паметна плроча с бронзови скулптури в базиликата „Санта Мария Маджоре“, мраморна паметна плоча с релеф в базиликата „Санта Праседе“.

В Русия ваят образите им от ХIХ в. Първите скулптурни изображения на скв. Кирил и Методий в Русия са част от известния бронзов монумент „Апотеоз на славянството“ в Новгород от 1862 г. Той е издигнат в чест на 1000 г. от създаването на славянската азбука във формата на огромна камбана. Фигурите на двамата братя са поставени на върха, те са изваяни и върху околовръстния фриз.

На 4 септемврри 1911 г. в Киев е открита внушителна композиция – в средата княгиня Олга, от дясната й страна е Андрей Първозвани, а отляво са създателите на азбуката. Под тях на постамента пише: „Свети равноапостольные Кирилл и Мефодий. Двоица священная, светом богопознания“. Интересното е, че този прекрасен паметник е изработен от студенти прод ръковоството на професор от Киевския художествен институт.

Има и изображения от съвсем ново време. На 24 май 1990 г. в Мурманск (където в Русия за пръв път е честван съвременния граждански празник на двамата братя) е поставено точно копие на паметника пред Народната библиотека в София. То е подарено от българския народ чрез фондация „България 1300“. През 1992 г. е издигнат паметник и в Москва, поставен е близо до монумента на героите на Плевен от Руско-турската война, а мястото е наречено Славянски площад. В постамента е вграден вечен огън, донесен от Божи гроб.

У нас учител прави първата скулптура. За начало на изваяните образи на Кирил и Мeтодий в България може да се смятат каменните оброчни плочки от втората половина на ХIХ в., когато празникът на двамата братя 11 май е включен в оброчните празници. Тогава те са приемани като покровители на селския труд. Най-старата намерена досега такава пластика е от с. Големаните, Великотърновско (1874 г.). Висока е 95 см над земята, широка 65 см и дебела 15 см.

Първият наш паметник на равноапостолите в цял ръст и с книга в ръце е от 1883 г. и е в двора на бившето Казанлъшко педагогическо училище „Св. Кирил и Методий“ (днес гимназия). Скулптурата е изваяна от учителя Иван Топалов, отлята е от бронз в Даржавната военна фабрика и в Механо-техниеското училище в града. Материала за паметника събрали учениците и гражданите.
Проектът на знаменития паметник пред Народната библиотека в София е на Владимир Гиновски и е бил избран чрез конкурс през 1963-1965 г. Издигнат е през 1972 г. и е сред най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Фигурите са високи 4,2 м. Копие от паметника, освен в Мурманск, има и в двора на българското посолство в Рим. Паметник на светите братя е издигнат и в Благоевград.

Българската общност в Чикаго в САЩ също е изразила почитта си към създателите на азбуката ни с издигането на паметник в града. Сред известните техни монументи е и този в Охрид от 1992 г. Паметник има и в Унгария, а още през 1885 г. върху стена на параклис в Елванген – Германия, където се смята че е бил заточен Методий, е изваяно негово барелефно изображение, а в съседство през 1975 г. е поставена паметна плоча с релефи.

По материали от „Кирило-Методиевска енциклопедия“ (2003) и книгата „Изображенията на Кирил и Методий през вековете“ на Атанас Божков (1989).

Източник: pravoslavie.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!