Българският опълченец Атанас Дуков е роден на 3 март 1857 година в Неврокоп, тогава в Османската империя. Баща му Илия Дуков е участник в църковно-националните борби в Неврокопско и повече от 20 години е председател на българската община в града. През 1869 – 1870 година учи в село Гайтаниново при изтъкнатия педагог Захари Бояджиев. В 1874 година Атанас Дуков се записва в Априловската гимназия в Габрово и я завършва през 1875 г. В 1876 година участва в Априлското въстание и след неговото потушаване бяга в Русия и постъпва в юнкерското пехотно училище в Одеса.
По време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година се включва в Българското опълчение и служи във Втора дружина, в конната сотня и в щаба на Предния отряд. За проявен героизъм в първите битки с турските войски генерал Николай Столетов на 28 септември 1877 година издава заповед, с която удостоява Атанас Дуков с първи офицерски чин и е приведен на отговорна длъжност в Конната сотня. Взема участие в разузнавателните разезди в зимния преход през Стара планина и участва в превзимането на турския укрепен лагер край Шейново. Поддържа връзката между генералите Скобелев и Столетов. Награден е с Орден „За храброст“ IV степен, а през 1878 го и с Орден „Георгиевски кръст“, като е произведен в офицерско звание прапоршчик.
След освобождението на България Атанас Дуков участва в изграждането на модерната българска армия – служи в Източнорумелийската милиция, а от 1882 година е ротен командир в Седми пехотен преславски полк в Шумен, Княжество България. От 25 юли 1883 година се обучава във Второ константиновско военно училище в Санкт-Петербург, което завършва в 1885 година.
Участва в съединението на България, след това продължава активно да участва в политическия живот на страната. Взима участие в Сръбско-българската война като командир на ямболската пехотна дружина, а по-късно и на 11-и пехотен полк, като се отличава в боевете при Сливница и Пирот. Участва и в преврата срещу княз Александър Батенберг, през 1886 г. е уволнен от служба и след 1887 година емигрира в Русия. Служи в руската армия в Тифлиския гарнизон, Кавказ. Завръща се в България в 1896 година, но не е приет в армията. Сътрудничи на ВМОК и ВМОРО, като е близък приятел с Борис Сарафов, Гоце Делчев и Пейо Яворов.
На 27 декември 1919 година героят умира в София.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
