Неопределеното поведение на Румъния през Първата световна война се променя бързо – на 27 август 1916 г. страната обявява война на Австро-Унгария, на 30 август румънският дипломат в София съобщава на нашето външно министерство, че кралството обявява война и на България.
Трета българска армия под командването на генерал Стефан Тошев настъпва в пределите на Южна Добруджа, отнета на България чрез Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 година. Отстъпващите румънски войски извършват над населението на Добруджа насилия, които и до днес ужасяват със своята методичност и безчовечност.
Румънската държава е решена да приложи тактиката на „изгорената земя“ в пряк и преносен смисъл на думата. Още в средата на август румънските административни власти в Добруджа издават поверителни заповеди до кметовете в отделните селища, с цел съставяне на списъци за отвличане на най-будните хора с нерумънски произход в областта, основно българи и турци.
Мотивът по думите на силистренския окръжен управител Камарашеску е, че те са „подозрителни личности“ и могат да „принесат вреда на войската и държавата“. Отвлечени са кметове, духовници и селски първенци, които са откарани на север от Дунав. В същия смисъл има разпореждания и от другите румънски администратори.
За да се увеличи броят на отвлечените, румънците прибягват до лъжливи слухове – много добруджанци от всички етноси попадат в клопката. А тя е следната – от началото на Първата световна война в Румъния е въведен държавен монопол върху търговията с храни. На 21 август 1916 г. румънските власти пускат слух, че монополът е отменен и селяните могат свободно да търгуват, стига със собствен превоз да доставят зърно в Силистра.
За да си набавят така необходимите за сносен живот пари, мнозина българи от Добруджа натоварват каруците си с жито и се отправят към крайдунавския град. Стигнали там, те са прехвърлени на отсрещния бряг в Кълъраш и са арестувани.
С навлизането на Трета армия на генерал Стефан Тошев в пределите на Южна Добруджа започват и първите неуспехи на румънските войски. Неспособни да се справят с българските войски в битка, под командата на офицерите си румънските войници изливат страха и омразата си върху беззащитното мирно население.
Наред с отстъплението си те отвличат почти цялото население, много цветущи села се превръщат в призрачни пейзажи. Развилнелите се власи грабят, убиват, изнасилват и палят къщи и реколта. Почти нищо не остава от някога богатото село Баладжа (днес с. Стожер, Добричко), от 130 къщи остават само 20 незасегнати от пожара.
Източник: bulgarianhistory.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
