Благодарение на немалкото запазени писмени сведения от Средновековието, днес можем да добием известна представа за облеклото и прическите на българите през VІІ – Х в. – твърде важен период от българската история. Тези данни са изследвани от редица учени като Й. Иванов, В. Бешевлиев, Г. Фехер, покойният проф. Р. Рашев и др.
Благодарение на две изключителни находки днес знаем как са изглеждали двама от българските канове. Първата е моливдовулът на кан Тервел. На него „Спасителят на Европа”, както е известен този български владетел в средновековна поезия, благодарение на голямата му победа над арабите през 717 – 718 г., е представен с диадема.
Носи броня и ризница, с дясната ръка държи копие на рамото. Лявата му ръка е с щит, върху който е изобразен конник, пробождащ с копие победен противник. Изображенията на елементите от облеклото и снаряжението на кан Тервел са характерни за византийските образци по онова време, по които е изработен този печат.
Нещо повече – това е печат на кесаря кан Тервел и именно затова той носи знаците на този византийски ранг. Но на портрета е представено нещо, което очевидно е типично българско – прическата на владетеля. Дългата коса на кан Тервел е разделена на две „опашки”, които се спускат отпред през двете му рамене до гърдите.
Възможно е през челото на кан Тервел да е изобразена и лента, придържаща косата – това не може да се твърди с категоричност, но има такава вероятност, понеже на снимката се забелязва една изпъкналост между очите и косата на владетеля.
Вторият паметник е златният медальон на кан Омуртаг. Открити са два екземпляра – един в гроб край с. Белоградец, Варненско, и един при редовни разкопки на крепостта Царевец. Има вероятност това да са хрисовули – златни печати на българския владетел.
Кан Омуртаг е представен с византийски владетелски знаци – корона от типа „стема” с пропендули (висулки), кръст, хламида (мантия) закопчана с фибула, и акакия (торбичка с пръст). Косите на владетеля са дълги до раменете и съчетани с пропендулите.
Според Именника на българските князе (ханове) първите петима български владетели – Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер управлявали българите на север от Дунав с „обръстнати глави”.
Изглежда, че след създаването на Стара Голяма България на кан Кубрат или след заселването на кан Аспарух на юг от Дунав, българските владетели и висшата аристокрация са възприели тюркския обичай да носят дълги коси – както е и в Западна Европа и Византия впрочем, където дългата коса е белег на аристократичния елит.
В един от „Отговорите на папа Николай до българите” (№ 66) има едно любопитно сведение. Според него българските мъже носели около главите си „повезка от ленен плат”.
Този пасаж е тълкуван нееднозначно, но очевидно не става въпрос за тюрбан или нещо подобно, понеже по-нататък в пасажа се разбира, че тази „повезка” е различна от „покривало” на главата, което представлява тюрбана. По-скоро става дума за лента около главата, която се използва за придържане на косите.
По въпроса за прическите трябва да се спомене и една рисунка-графит от Плиска, която представя мъжка глава с щръкнали къси коси – възможно е такава да е била фризурата на обикновеното население.
Според „Лексикон Свидас” – византийски извор от средата на Х в., българите възприели аварската носия. Това е станало вероятно в началото на ІХ в., когато кан Крум унищожил източната част на Аварския хаганат. Теофан Изповедник, който пише в първите десетилетия на ІХ в., посочва че през 558 г. в Константинопол за пръв път дошли авари.
Според него те „имали отзад много дълги коси, вързани с панделки и плетени, а останалата им носия била подобна на тази на останалите хуни”. Как е изглеждало облеклото на „останалите хуни” е твърде неясно, понеже всеки конен народ има своите собствени специфики най-вече в традиционната носия. Благодарение на един от отговорите (№ 59) на папа Николай разбираме, че българите носели дреха, назована „femoralia”- в превод гащи, панталони.
Тук става въпрос за тесни мъжки панталони, които чисто функционално са твърде необходими при езда на кон и именно затова са толкова важни, че да се налага да се пише за тях до папата. Без подобна дреха за конника е невъзможно да управлява добре своя кон.
Неслучайно всички кавалеристи носят точно такива тесни, впити панталони; всяко друго облекло би предизвикало голямо неудобство за всеки конник. Тази дреха според някои наши учени е била запазена до съвсем скоро при шопите – става въпрос за т. нар. „беневреци”.
По отношение на горните дрехи има сведения, че българите са носели кожуси. Около 870 г. сърбите подарили на княз Борис 80 кожуха. Друга част от облеклото е бил скарамангият – къса официална дреха, наподобяваща източния кафтан.
Една миниатюра от „Менология на император Василий ІІ” предоставя ценни сведения за облеклото на българите. Този византийски паметник е от края на Х – ХІ в. и представя безспорно българска носия. Миниатюрата показва посичането със саби на византийци от трима българи.
И тримата са с украсени с апликации колани. На единия колан има закачени нож, костено рогче и торбичка – може би за огниво. На колана на дясната фигура е представена ножницата за сабята. Двама от българите са с еднакви къси до над коленете връхни дрехи, изработени от еднаква материя.
И тримата са с бради. Левият български войник е с различна дреха. Тя е бяла, около врата е с кожена яка, като козината е обърната навън. Закопчаването й е с ширити, а долният й ръб е обточен с кожа. Възможно е това да представлява скарамангий. Лявата фигура е с кожена шапка, също обточена с кожа, на която козината е навън. Вижда се и долната дреха – тесен, впит панталон. Вероятно това пък е „femoralia”.
От „Лексикон Свидас” знаем, че кан Тервел е слагал копието си на земята и е чакал да се покрие с копринени дрехи – очевидно тези луксозни и скъпи вещи са били предназначени само за владетелското семейство.
Нещо повече – когато през 812 г. кан Крум изисква възобновяване на мирния договор между България и Византия, сключен от кан Тервел, едно от условията е предаване на червени кожи и копринени тъкани на стойност 30 либри злато (ок. 9 кг). А е известно, че от червена кожа или тъкан се изработват единствено императорски одежди.
Очевидно както аристокрацията, така и обикновеното население, е носило специфична българска носия.
Например братята на цар Петър – Вениамин и Йоан, продължавали да носят „българско облекло” около 928-930 г., въпреки че са от царското семейство, в което се е спазвал византийският протокол.
Именно облеклото става причина за една трагедия от 978-979 г. Тогава цар Борис ІІ избягал от Константинопол заедно с брат си Роман І, но бил убит от български войник на византийско-българската граница понеже носел гръцки дрехи.
Всички представени данни показват, че през Ранното Средновековие българите са носели собствена носия, която многократно в историческите извори изрично е определена като типично българска.
Освен посочените извори и паметници има и доста други източници – печати на княз Борис и царете Симеон и Петър, както и още няколко миниатюри (те са доста късни). На тях обаче представените образи са строго съобразени с византийските норми от ІХ – Х в. и затова те не са твърде сигурен източник на информация по конкретната тема. За съжаление твърде малко са данните за женското облекло, за които нямаме почти никакви известия.
Автор: Милен Николов археолог в РИМ – Бургас
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
