Акад. Борис Стефанов Попов е български ботаник и дендролог, един от основоположниците на тази дисциплина в България.
От 1928 г. преподава в Лесовъдния отдел на Софийския университет, развил се по-късно в днешния Лесотехнически университет. През 1949 г. оглавява новосъздадената катедра Дендрология с анатомия на дървото.
Роден е на 8 юни 1894 г. в София. Баща му е от далматински произход, опълченец от Освободителната война. Майка му, българка от София, умира при раждането му и той е даден за осиновяване на бездетното семейство на Стефан и Велика Попови, чиято фамилия приема.
Борис Стефанов следва естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) от 1911 г., но прекъсва за няколко години, тъй като е призован в армията и участва в Първата световна война. Завършва Университета през 1919 г. и от 1920 г. постъпва на работа като „кустос“ (отговорник за хербарийните сбирки) във Физико-математическия факултет на СУ.
От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новосъздадения Агрономически факултет, от 1926 – частен, а от 1928 – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. От 1931 г. е извънреден, а от 1945 г. – редовен професор. От 1948 г. е академик.
Борис Стефанов е ботаник със световна известност и признание. Описал е като нови за науката голям брой растителни видове. Според известния наш ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички наши ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава. Според друг наш изтъкнат ботаник – Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997), „Борис Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.
Продължава да твори до края на живота си – 12 декември 1979 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
