Мишо Хаджийски е български писател, публицист и общественик от Таврия, Украйна.
Мишо Панталеев Хаджийски е роден на 27 ноември 1916 година в едно от селата на таврийските българи –Инзовка (Орманджи), Ногайски (дн. Приморски) район, Украйна. През 1917 г. баща му, който е войник, загива в Петроград (дн. Петербург). По време на големия глад през 1921 г. умира и майка му. Мишо Хаджийски е отгледан от дядо си – Иван Хаджийски.
В 1930 година завършва прогимназия в Инзовка, а през 1933 г. – Педагогическия техникум в с. Преслав, Таврия, където (до 1936 г.) преподаването е на български език. През 1933 година, преживял глада и масовите изселвания на българи от Таврия, се записва за студент по литература в Киевския държавен университет, а през 1937 година го завършва. Като студент започва да сътрудничи на български вестници в Украйна, по-късно издава няколко книги, сътрудничи и на Българския държавен театър в Украйна.
Мишо Хаджийски публикува първите си творби на страниците на българския периодичен печат в Украйна. В 1936 година излиза първият му разказ – „Мост“. В 1938 г. е издаден на български език сборникът му с разкази „Разлив“. На следващата година написва пиесата „Бановите дворища“, поставена от Българския държавен театър в Одеса и придружава театъра по време на турнетата му из българските селища в тогавашната Украинска съветска република, а след лятото на 1940 година – и в присъединената към СССР Бесарабия. През 1940 година в Киев е издаден сборникът му с разкази „Нощите край Лозоватка“, година по-късно – репортажната му книга – „Из Бесарабия“.
След идването си в България Мишо Хаджийски публикува част от творбите си във вестници и списания като в. „Днес“, сп. „Просвета“, в. Зора“, сп. „Отец Пайсий“ и др. Оценката на критиката е, че Мишо Хаджийски е многообещаващ автор. През 1943 г. излиза първата му книга в България – „Пуста чужда чужбина“, сборник с разкази, посветен на Ангел Каралийчев. През същата година М. Хаджийски издава втора книга – „Българи в Таврия“, в която той се изявява и като краевед и историк. В архива му са запазени части от подготвяната му следваща книга – „Стара Таврия“, както и планове и чернови за два романа.
Основните теми в творчеството на Мишо Хаджийски са свързани с неговия роден край – преселването на българите в Таврия през 1861 – 1862 г., техния живот в новата им родина и отражението на историческите превратности върху него. В краткия си живот (живял е само 28 години) М. Хаджийски е написал предимно по-кратки прозаични форми, посветени на селския живот в Таврия – факт, който заедно с оценката за достойнството на творбите му е причина неговият изследовател Александър Миланов да озаглави предговора към последната издадена книга на Мишо Хаджийски („Пуста чужда чужбина“, София 1994): „А можел е да стане Таврийският Йовков“.
След Девестосептемврийския преврат Мишо Хаджийски е подложен на репресии. В списъка на литературата, обявена за изземване съгласно ХІІ Постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 г., са включени книгите му „Българи в Таврия“ и „Пуста чужда чужбина“. На 26 септември 1944 г. той е арестуван и отведен в Дирекцията на полицията, където е изтезаван. Освободен е на 16 ноември 1944 г., но на 7 декември 1944 г. в Белоградчик, при опит да бъде арестуван за втори път, се самоубива.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
