Първото правителство на Александър Стамболийски е четиридесето правителство на Царство България, назначено с Указ № 12 от 6 октомври 1919 г. на цар Борис III.
Управлява страната до 9 февруари 1923 г., след което е наследено от второто правителство на Александър Стамболийски.
След продължителни преговори с различни политически сили Александър Стамболийски сформира коалиционно правителство с участието на Народната партия (54 000 гласа) и Прогресивнолибералната партия (30 000 гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на 22 ноември 1919 г. през Народното събрание „Закон за съдене и наказание на виновниците за Втората национална катастрофа“.
Арестувани са бивши министри от кабинета на д-р Васил Радославов. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение (Консорциум), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“.
На 27 ноември същата година министър-председателят подписва мирния договор между България и държавите победителки в Първата световна война.
Клаузите на Ньойския мирен договор потвърждават всички мрачни прогнози относно последиците за страната. Към територията на Сръбско-хърватско-словенското кралство са присъединени Западните български покрайнини – Струмишка околия, Царибродско, Босилеградско, част от селищата в Кулско и Трънско. Румъния заграбва Южна Добруджа, а войските на Съглашението окупират Западна Тракия, която през 1920 г. е дадена на Гърция. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2.25 милиарда златни франка, както и да им предаде огромно количество едър и дребен рогат добитък и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на Българската армия е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някои видове тежко въоръжение и авиация.
Втората национална катастрофа влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – Оранжевата гвардия), довеждат до първата общонационална стачка – Транспортната, продължила два месеца.
При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството.
За да се освободи от тяхната опека, на 20 февруари 1920 г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са парламентарни избори, които са проведени на 28 март същата година. Те донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На 21 май същата година е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на последните за кратък период да проведат редица нови реформи.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.