На 5 февруари 1871 г. Васил Левски изготвя писма до Филип Тотю в Одеса и Панайот Хитов в Белград, с които кани двамата войводи да се включат дейно в работата на Вътрешната революционна организация.
Вътрешната революционна организация (ВРО) е българска националреволюционна организация, основана и изградена от Васил Левски в периода 1869-1872г.
Тя е структура от частни революционни комитети. Създадени са на териториален принцип. Управляват се от Централен комитет известен като „Привременно правителство в България I отд. на БРЦК“ или „БРЦК в Българско“. Ловешкия частен революционен комитет официално е натоварен с ролята на централен за Вътрешната революционна организация. Организиран е от есента на 1871 г.
Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в Румъния към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на България от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.
Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.
За извършването на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби. За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет.
Васил Левски и председателя на Българския революционен централен комитет Любен Каравелов разбират, че бъдещият успех на въоръжената борба зависи от сътрудничеството на емиграцията и вътрешните комитети. Двете организации приготвят и адаптират обща програма и устав, и гласуват за сливането си на общото събрание на БРЦК (29 април-4 май 1872г.). Васил Левски получава пълномощно да управлява структурите изградени в Българско. През есента на 1872 г. са изградени окръжни центрове (революционни окръзи):
- Голямоизворски (септември 1872)
- Пазарджишки (октомври 1872)
- Старозагорски (ноември 1872)
- Сливенски (ноември 1872)
- Ловешки (декември 1872)
От декември 1872 г. ръководна роля във ВРО започва да играе Търновският частен революционен комитет. След гибелта на Левски, апостолските функции изпълняват Атанас Узунов (до 4 май 1873г.), Стефан Стамболов (есента на 1874-януари 1875г.) и Иван Семерджиев (април-август 1875 г.).
ВРО получава сериозни удари от османските власти след Арабоканшкия обир (1872) и несполучливото покушение срещу хасковския чорбаджия хаджи Ставри Примо (1873). ВРО е разследвана от Софийска извънредна следствена комисия и
Специална тричленна следствена комисия в Пловдив.
Издадени са тежки присъди над нейни дейци. Разбити са частните комитети в района Ловеч-София и Хасково-Чирпан. Васил Левски е обесен, Атанас Узунов получава тежка присъда, а Иван Семерджиев загива по време на Априлското въстание (1876). Оцелелите и възстановени комитети се включват в подготовката и действията на Априлското въстание (1876). Дейци на ВРО са доброволци в Сръбско-турската война и Руско-турската война (1877-1878).
Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно Вътрешната македоно-одринска революционна организация ВМОРО (активна в Османската империя от 1893 до 1912 г.), Вътрешната македонска революционна организация ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), Вътрешната тракийска революционна организация ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), Вътрешната добруджанска революционна организация ВДРО (активна в Добруджа от 1923 до 1940 г.) и Вътрешната западнокрайска революционна организация ВЗРО (активна в Западните покрайнини от 1923 до 1934г.).
Източник: facebook.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
