На 4 септември 1992 г. Тодор Живков е осъден от ВКС на 7 г. затвор

Тодор Живков е български политик от Българската комунистическа партия. Често неофициално е наричан Тошо, бай Тошо и Тато.

В продължение на 35 год. (в периода от 1954 до 1989 г.) оглавява управляващата Българска комунистическа партия БКП, заема централни ръководни длъжности, председател на Министерския съвет (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971 – 17 ноември 1989).

На 4 март 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП на мястото на дотогавашния партиен водач, генерален секретар Вълко Червенков. По-късно (1981) неговата длъжност първи секретар е преименувана на генерален секретар. Той е министър-председател на България в 70-то (1962-1966) и 71-то (1966-1971) правителства – втори по продължителност период на този пост в българската история след Станко Тодоров. От приемането на

Конституцията през 1971 г. до края на 1989 г. е председател на Държавния съвет, т.е. фактически държавен глава. Заема длъжността до 17 ноември 1989 г., когато е наследен от Петър Младенов.

Арестуван е на 18 януари 1990 г. и е обвинен в редица престъпления. През юли 1990 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с домашен арест.

loading...

Главната прокуратура започва срещу него 5 дела.

През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 год. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.

На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т.нар. „лагери на смъртта“.

Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетен държавният бюджет.

Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.

Източник: actualno.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!