На 3 юли 1877 г. българските опълченци преминават река Дунав

На 3 юли 1877 г. в хода на Руско-турската война (1877-1878) войниците от Българското опълчение преминават река Дунав при Свищов. В него влизат 7500 доброволци, командвани от 136 офицери. То е самостоятелна българска доброволческа войска, която взима участие на страната на руската армия. Инициатор за нейното създаване е руският генерал Ростислав Фадеев, който намира подкрепа от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия.

Те закупуват със свои средства 12 оръдия и голям брой пушки и патрони и ги предоставят на българските опълченци. Началото на Българското опълчение се поставя на 13 ноември 1876 г. в Кишинев (Молдова). В него са привлечени главно български доброволци, които взимат участие в националноосвободителната борба и в Сръбско-турската война (1876). В редиците на опълчението са приети мъже на възраст от 14 до 65 години. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия. За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Те преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие – пушка „Шаспо“, образец 1866 г. с тесак.

Българските опълченци проявяват голям героизъм при отбраната на Шипченския проход (9-11 август 1877 г.). Въпреки многократно превишаващата ги османска войска, заедно с руските войници те не допускат армията на Сюлейман паша да премине Балкана и да се прехвърли в Северна България.

В края на декември същата година взимат участие и в боевете при Шипка и Шейново, където е разбита армията на Вейсел паша. След подписването на Санстефанския договор (1878) Българското опълчение е отделено от състава на руската армия и става основа за изграждането на новата българска войска.

Източник: marica.bg