На 3 февруари 1874 г. е роден българският икономист Никола Стоянов!

Никола Стоянов Митов е български икономист и финансист.

Никола Стоянов получава образованието си в София и Тулуза като първоначално се занимава с математика и астрономия, след което започва да работи в областта на финансите.

През по-голямата част от периода между двете световни войни той оглавява Дирекцията на държавните дългове и ръководи сложните преговори по външния дълг на България, като публикува и теоретични статии в тази област. От 1929 до 1944 година е главен редактор на най-авторитетното икономическо издание в България „Списание на Българското икономическо дружество“.

Никола Стоянов участва в различни организации на македонската емиграция в България. Той е член-учредител на Македонския научен институт, а от 1938 до 1945 година е негов председател.

Никола Стоянов е роден на 3 февруари 1874 в Дойран, днес в границите на Република Македония. Баща му Стоян Митов е виден гражданин, за известно време кмет на града. Тъй като Дойран остава извън границите на освободена България, през 1880 година семейството му се премества в София.

През 1892 година Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Той има желание да изучава инженерство в чужбина, но получава държавна стипендия за Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“), където постъпва във Физико-математическия отдел. През 1895 година се дипломира и започва работа като учител, първоначално в гимназията във Видин, а след това в Първа софийска мъжка гимназия.

Като студент и по-късно по време на неговото учителство Стоянов се интересува от астрономия и през 1898 година става един от основателите на Българското физико-математическо дружество.

През 1899 година, с личните си спестявания и изтеглен заем от 1500 лева от Българската народна банка, заминава да учи в университета в Тулуза. През 1903 година се дипломира със степен лисансие по математически науки и става асистент по математика във Висшето училище в София. Година по-късно заминава на специализация по математическа физика в Гьотингенския университет, която продължава до 1906 година. През 1906 – 1907 отново е гимназиален учител, след което е назначен за извънреден професор по астрономия в Софийския университет по време на Университетската криза през 1907 – 1908 (когато след протестите на студентите по време на откриването на Народния театър от княз Фердинанд I правителството на Димитър Петков затваря висшето училище за шест месеца, уволнява професорите и ограничава академичната автономия). През същия период прави специализация и в астрономическа обсерватория в Марсилия.

През 1908, по неизяснени причини, Никола Стоянов прекратява научната си кариера в областта на астрономията и започва работа в Българската народна банка. Въпреки това той продължава да се интересува от астрономия и през следващите десетилетия публикува научни, както и научно-популярни статии: „Комети или опашати звезди“, „Разпространението на една плоска светлинна вълна“, „Върху поправката на кометните орбити“. Той е автор на първия съвременен астрономичен труд, написан от българин и отпечатан в чужбина (Тулуза, Франция). През 1920 и 1926 е избиран за редовен доцент по астрономия в Софийския университет, но не заема тази длъжност, поради заетостта си в Министерството на финансите.

През целия си живот Никола Стоянов развива и активна дейност за каузата на македонските българи. Участва в дейността на Дойранското землячество в София. Представител е на Дойранското братство от второто заседание по време на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година, и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на Съюза

През 1908 година Никола Стоянов оглавява новосъздадения отдел за Финансови изучавания на Българската народна банка. През следващите месеци той усилено чете различни публикации в областта на икономиката, финансите и статистиката, сред които и трудовете на авторитетните и водещите тогава икономисти Вилфредо Парето и Клеман Жюглар. Интересите на Стоянов са в области като цикличността на външнотърговския баланс на България, лихвите по външните заеми и загубите на Български държавни железници. През 1910 година публикува първата си статия в „Списание на Българското икономическо дружество“, посветена на външния дълг

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е избран за член-съветник в Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации

През април 1919 година Никола Стоянов е назначен за директор на Дирекцията на държавните дългове и остава на този пост в продължение на 20 години (с кратко прекъсване между май 1934 и април 1935 година). Седмици след назначаването си той заминава за Париж в състава на българската делегация при сключването на Ньойския договор. След подписването на мирния договор Стоянов е назначен и за помощник-комисар по репарациите

Докато е директор на държавните дългове, Стоянов заема за различни периоди и други държавни длъжности – представител на държавата в управлението на Софийската фондова борса, член на комисията за регулиране на застраховането и на ръководствата на Български публични влагалища, Погасителна каса и Държавната лотария, на комитета за изграждане на Рилския водопровод. Между 1935 и 1936 година е главен секретар в Министерството на финансите

Никола Стоянов се пенсионира на 1 юни 1939 година, на шестдесет и петгодишна възраст. На 17 януари 1945 година, след Деветосептемврийския преврат, със заповед на Министерството на вътрешните работи той е отстранен от ръководството на Македонския научен институт. На 18 февруари е арестуван и затворен в Дома на слепите, използван от комунистическите власти като разпределителен пункт за политически затворници, и остава там поне до края на ноември същата година.

Никола Стоянов умира на 12 юни през 1967 година в София

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!