На 27 август 1948 г. е разстрелян българският офицер Андон Калчев!

Андон Христов Калчев (на гръцки: Αντον Κάλτσεφ) е български офицер, общественик и революционер, преподавател в Лайпцигския университет.

Калчев е виден деец на българското национално-освободително движение през XX век, основател на българската доброволческа военизирана организация Охрана и на Солунския български клуб в Егейска Македония през Втората световна война.

Андон Калчев е роден в костурското българско село Жужелци (днес Спилеа, Гърция). Когато след Междусъюзническата война Жужелци попада в Гърция бащата на Андон – Христо Димов Калчев емигрира в България, където се занимава с търговия. По-късно към него се присъединява и останалата част от семейството.

Установяват се в Балчик. Андон Калчев завършва гимназия в София през 1931 година и заминава за Германия, за да продължи учението си където завършва икономика в Лайпцигския университет и остава да преподава в университета. По покана на цар Борис III Калчев се връща в страната и учи в Школата за запасни офицери, от която придобива чин подпоручик.

След поражението на Гърция от Германия през април 1941 година и връщането на българската администрация в Западна Тракия и източната част на Егейска Македония през август Калчев, произведен в поручик, е сред основателите на Солунския български клуб – организация, която си поставя за цел защита на правата на българите в останалата под гръцка администрация Егейска Македония.

loading...

През септември 1941 година Калчев се установява във Воден (Едеса) и там развива основаваната с помощта на Цветан Младенов в Лерин (Флорина) българска опълченска организация Охрана, която има за цел да защитава българското население от гръцките паравоенни чети. Силни подразделения на Охрана са формирани и в Костур, достигащи общо около 12 000 въоръжени редовни членове. Стефан Шклифов от Черешница си спомня:

„ Тогава България изпрати офицер, поручик от запасо на име Антон Калчев за свръзка со германското командване да не брани нас българите от издевателствата на гърцките полицаи и италианските им приятели… Со неговото идване им се посече силата на гърците и на гъркоманите. Из цело Костурско Калчев го пречекаха като господ спасител со свирки, со венци, со тъпани, со български байраци. Во полските села ягнища колеха и кой напревар да го гости. Се чудеха на униформата му, му целуваха сабята. Беше хубавец и левент со красивата българска офицерска униформа и сабя на страни. Добро направи, ама добро не пати. Со неговото идване во Костур германците и италианците спреха да убиват безразборно наши и гърци.“

Според гръцки твърдения на 5 април 1944 година Андон Калчев и отряди на Охрана заедно с германски части участват в клане в Клисура, при което са убити близо 300 души. Клисура е център на комунистическата съпротива в района, а също и на крилото от колаборационистката организация на Георгиос Пулос, ръководено от Андреас Панайотопулос.

Андон Калчев има заслуги в освобождението на българи, заловени от германците като комунистически партизани. Партизанинът от ЕЛАС Коле Пандов си спомня:

„ Калчев издейства Колето, Гилето и брачед ми Слави да бъдат ослободени от затворо като невинни българи. Ето за тая работа беше дойден Калчев – да не брани нас, българите. “

След Деветосептемврийския преврат в България, подразделенията са разпуснати, а Андон Калчев се оттегля в най-северните част на Егейска Македония. По-късно при Битоля е пленен от титовски партизани, които го предават на паравоенните формирования на ЕЛАС, след което е съден от специален гръцки военен съд. На 10 юни 1946 година генерал А. Ананиадис го осъжда на доживотен затвор.

След две години каторжен затвор на остров Корфу към края на Гражданската война в Гърция започва втори процес на 10 май 1948 година и трае десет дни. Калчев е съден за „морално подстрекаване към убийство“ като военнопрестъпник.

На базата на извънреден гръцки военновременен закон, действащ повече от три години след края на Втората световна война, той е осъден на смърт и е разстрелян в 5:30 в солунския затвор Еди куле (Ептапиргио) на 27 август 1948 година. Последните му думи при разстрела са „Ура Македония!“

Поклон пред паметта му!

Източник: bg.wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!