Николай Антонов е български писател, преводач и литературен критик. Работи във вестник „Труд“, Българската кинематография, СБП. Главен редактор е в издателство „Народна култура“. Член е на БКП, на СБП. Публикува стихове, разкази, повести, пътеписи, преводи, теория, критика, произведения за деца. Превежда поезия от руски и гръцки език.
Николай Йорданов Антонов е роден на 23 май 1926 година в село Емен, Великотърновско, в семейство на служещ. Завършва средно образование в Шумен и медицина в София (1950). Шест години служи в армията. След уволнението си става лекар на кораб за далечно плаване – посещава около 80 страни в света и участва в първото околосветско плаване на българския кораб „Раковски“ (1963-1964).
Николай Антонов е автор на книгите „Бивши хора“ (сатирична поезия, 1952), „Надеждни крила“ (повест, 1953), „Една рота на Драва“ (повест, 1954), „Победители“ (поема, 1954), „Съвремие“ (стихове, 1954), „Батальонът“ (роман, 1957), „Изток – Запад“ (пътеписи, 1962), „Несподелена любов“ (повест, 1962), „В открито море“ (разкази и новели, 1965), „Лазурен бряг“ (разкази, 1965), „Кръг около земята“ (пътеписи, 1970), „Когато океанът беше ничий“ (разкази и новели, 1970), „Извори“ (стихове, 1972), „Отечество“ (поема в оди и балади, 1975), „Прибой“ (избрани стихове, 1976), „Към върха. Последните сто часа от живота на Христо Ботев“ (1976), „Мъченици. Ботевите четници в плен и каторга 1876-1878“ (1980), „Страници, прочетени докрай“ (повести, 1982), „Достойнство“ (стихове, 1985), „Заточеници“ (документални повести, 1986), „Лечителят Димков“ (биография, 1987), „Случка в Занзибария“ (весели новели, 1988), „Тайнството“ (роман, 1989), „Петър Димков за живота без болести. Рецепти и съвети“ (1994) и др. Литературна теория и критика: „Творческият процес у Маяковски“ (1972), „Творческият процес в литературата“ (1974), „Похищение на красотата“ (1974). Произведения за деца: „Пътешествие приятно до луната и обратно“ (1959), „Радост за децата“ (поемка, 1960), „Чудното пътешествие“ (1960), „Славна случка на море“ (1964), „Чик“ (1969), „С български кораб по света“ (1972), „Гумен крокодил“ (1972). Съставител на книгите „Световни писатели за литературата“ (т. I и т. II, 1975) и „Афоризми за писатели“ (1976). Преводи: „Призив“ (1956) от Владимир Маяковски, „Приятели и врагове“ (1954) от К. Симонов, „Поезия на победата“ (1957) – антология на съветската бойна поезия, „Василий Тьоркин“ (1969) от Ал. Твардовски и др.
Умира в София на 1.07.2004 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
