Ламар (Лалю Маринов Пончев) е български писател, роден на 1 януари 1898 г. в село Калейца, Ловешка област.
Син на бедни родители, бъдещият писател свиква от малък на упорит труд. Завършва основно образование в родното си село, търговска гимназия в Свищов (1916). Участва в Първата световна война през 1918 г., след като завършва ШЗО.
Първото му публикувано стихотворение е в сп. “Млад турист” (Русе, 1915 г.). Сътрудничи на сп. “Всеобщ преглед” (1917). След войната работи в Троян като чиновник, уволнен за анархистичните си възгледи (1923). Установява се в София, сближава се с Гео Милев и Христо Ясенов. Сътрудничи в сп. “Везни” и “Пламък” (1923-1925). Ръководи печатница “Ново изкуство” (1925-1947), издава сп. “Новис” (1929-1932 г.). Редактор на органа на създадения през 1932 г. Съюз на трудово-борческите писатели – в. “Фронт на трудово-борческите писатели”. Подлаган на обиски и арести.
Издава сп. “Пробив” (1936), от което излизат само няколко броя. Участва в Отечествената война като ръководител на културния отдел към щаба на Първа българска армия. Член на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в списания “Български воин” и “Турист”, вестник “Ехо”.
Като поет Ламар се развива от модернизъм към реализъм (през 30-те години). Произведения: “Арена” (1922), “Железни икони” (1927), “Мирни размирни години” (поема, 1928), “Запад-Изток” (поема, 1944), “Горан Горинов” (поема, 1946), “Бойни песни” (стихове, 1949), “Със ски по планините” (пътеписи, 1950), “Утро над родината” (стихове, 1951), “Строителни години” (стихове, 1952), “Гора вековна” (стихове, 1954), “Град се гради” (поема, 1954), “Избрани произведения” (1955), “Зора зазорила” (поеми и сонети, 1956), “Мъдростта на годините” (1959), “Зуници над България” (стихове, 1962), “Светло и сред нощ” (роман, 1962), “Дъбово усое” (миниатюри, 1965, 1973), “От изгрев до залез” (роман, 1966), “Размразената лавина” (есета, спомени, 1970), “Земни видения” (стихове и поеми, 1975) и др.
Автор е на книги за деца: “Скиорчето Раю” (1957), “По планини и равнини” (1958).
Носител на Димитровска награда (1950, 1952). Заслужил деятел на културата (1963). Поощрява развитието на редица автори, сред които и поета Димитър Арабаджиев (1966).
Ламар умира на 21 февруари 1974 г. в София. В по-ново време том под надслов “Железни икони” излиза в изд. “Захарий Стоянов” през 2005 г.
Източни: literaturensviat.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 е български писател, роден на 1 януари 1898 г. в село Калейца, Ловешка област. Син на бедни родители, бъдещият писател свиква от малък на упорит труд.){kind=link}