Празникът „Кюстендилска пролет“ се отбелязва всяка година в деня на пролетното равноденствие. От 21 март 1966 г. е обявен за официален празник на града и следва първият му празник – деня на освобождението на Кюстендил от османско владичество – 30 януари.
В основата му лежи почитта към соларните божества, преминали по римско време в култа към Сол Инвиктус, както и на този към лечителите Асклепий, Хигия, Телесфор, Аполон и Дионис. Освен със Слънцето, езическата традиция свързва празника и с неговите атрибути – огъня и златото. Празникът съвпада с зороастрийския Навруз, още повече, че по времето на управлението на император Траян (106 г. Пауталия придобива градски статут), на запад в Римската империя все по-осезаемо прониква митраизма.
Денят заимства от българския народен календар честването на Свети четиридесет мъченици.
Празникът се провежда винаги по следния сценарий с постоянни елементи:
- Конкурс за избор на девойка “Кюстендилска пролет“ с две подгласнички. Момичетата символизират настъпващата пролет, през която природата разцъфва за нов живот и надежда и се асоциират с трите нимфи – Харитите (богини на плодородието) от древните оброчни плочки, намерени под хълма Хисарлъка;
- Приемане и предаване от миналогодишните избранички на новите на символите на града, представящи богатството на Кюстендил: плодове (пресъздаващи богатството на земята в този край – овощарството), вода (поставена в античен съд) и пита;
- Събиране на кюстендилци и гостите на града на площад „Велбъжд“ пред историческата сграда на Педагогическото училище в Кюстендил (независимо от атмосферните условия), след което всички се отправят на разходка към хълма в лесопарк Хисарлъка;
- На хълма Хисарлъка пред главната порта от изток на античната крепост пристига избраната девойка, символизираща всяка пролет, заедно с подгласничките ѝ, които заедно поздравяват на това място с настъпващата пролет кюстендилци и гостите на града, след което следва концертна програма на мястото и всеобщо веселие.
Всички изяви са обединени в една културна програма, която продължава няколко дни и всяка година има свой акцент. Празникът „Кюстендилска пролет“ е първият в страната конкурс за най-красиво момиче. „Кюстендилска пролет“ събира в себе си съчетание на младостта и красотата, християнските традиции и древните мистерии, в основата на които лежи почитането на Слънцето с неговата живителна сила, събуждаща природата от зимен сън. Освен Слънцето, празникът култивира хармонията му с лечебните минерални извори, плодородието на земята, здравето и красотата.
Девизът на празника е:
„ Възвиси ме в своите празнични делници. “
Честит празник, Кюстендил!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
