Проф. Венцеслав Николов е български концертиращ артист, виолончелист и диригент, професор в Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София, писател.
Венцеслав Николов е роден на 20 април 1943 г. в Русе. Шестгодишен взима първи уроци по чело при баща си – известния русенски виолончелист, диригент и педагог Мишо Николов (1903 – 1988).
През 1957 – 67 учи в Музикалното училище и Музикалната академия в София при Кирил Вапорджиев. През 1967 – 68 специализира в Московската консерватория при Мстислав Ростропович и Наталия Шаховская. През 1973 и 1975 участва в майсторските класове на американския виолончелист-виртуоз Янош Старкер в Люцерн, Швейцария.
Първите си концерти Венцеслав Николов изнася 14-годишен. През декември 1966 година е дебютът му със Софийската филхармония в премиерното за България изпълнение на Концерт № 1 от Дмитрий Шостакович под палката на Добрин Петков.
През 1970 – 90 развива интензивна концертна дейност – солист е на симфонични оркестри, изнася камерни концерти, концертни турнета из цяла Европа, Северна и Централна Америка. Няколкократно участва в най-старият фестивал за класическа камерна музика в Европа – „Международен фестивал на камерната музика“, Пловдив.
Гастролира в световните музикални центрове – от Мексико и Куба до страните от бившия Съветски съюз и Монголия, където до 2010 година изнася над 1500 концерта. Творческата му биография включва над 200 студийни записа в Радио София и БНТ, а също в Кьолн, Франкфурт, Баден-Баден, Бремен, Карлсруе, Лайпциг – за „Балкантон“, „Мега“, „Гега“ и МДФ-Лайпциг.
Репертоарът на проф. Николов обхваща повече от 400 творби – от виолончеловите концерти до виртуозни миниатюри, от барока, класиката и романтизма – Йохан Себастиан Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Брамс, Дворжак до съвременността – Антон Веберн, Витолд Лютославски, Кшищоф Пендерецки, Б. А. Цимерман и новата българска музика с творби от Константин Илиев, Иван Спасов, Лазар Николов, Васил Казанджиев и др. Много съвременни композитори са му посветили свои творби.
Наред със солистичните си изяви Венцеслав Николов поддържа обширен камерен репертоар и сътрудничи с именити музиканти като цигуларите Сашко Гаврилов, Георги Бадев, Минчо Минчев, Веселин Парашкевов и пианистите Бруно Канино, Николай Евров, Снежина Гълъбова, Ружка Чаракчиева, Радослав Николов.
Свири с инструмент на Матео Гофрилер от 1726 година.
От 1983 година проф. Венцеслав Николов се налага и като диригент със създадения от него Колегиум Музикум, както и с различни симфонични и камерни оркестри в България и в чужбина.
Изявява се на фестивалите във Витен, Улм, „Мартенски музикални дни“ в Русе и др. От 1989 година работи в Западна Европа, основно в Германия. От 1991 година е художествен ръководител на Föhrer Ferien-Akademie (FFA).
Венцеслав Николов е професор по камерна музика в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София. Създава Лятната академия на остров Фьор в Северно море.
Води курсове и семинари в Баден-Баден, в Швейцария, Италия, САЩ (Мичиган и Флорида), както и майсторски класове в България. Негов ученик и последовател е утвърденият виолончелист Константин Евтимов – концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР.
На 7 май 2008 година Венцеслав Николов е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Русе“ „за неговите изключителни заслуги за развитие и издигане на престижа на град Русе като значим музикален и културен център“.
На 1 ноември 2008 година в софийската зала „България“ са връчени наградите „Кристална лира“ за върхови постижения през изминалия сезон в областта на музикалното и танцовото изкуство.
Наградите са учредени от Министерството на културата, Съюза на българските музикални и танцови дейци и радио „Класик ФМ“. Венцеслав Николов (виолончело) и Ружка Чаракчиева (пиано) получават „Кристална лира“ в раздела „Камерна формация“ за юбилейния им концерт на 19 април 2008 г. под наслов „50 години на сцената“ в залата на Национално музикално училище „Любомир Пипков“.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
