На 2 юли 1949 г. умира Георги Димитров!

Георги Димитроов Михаайлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.

Димитров е роден през 1882 година в радомирското село Ковачевци в семейство на бежанци от Пиринска Македония, но израства в София. Завършва само начално образование и става работник в печатарската промишленост, но скоро се ориентира към синдикална и политическа дейност. През 1913 година е избран за народен представител, а след Първата световна война е сред ръководителите на болшевизиращата се БКП.

През 1923 година Димитров ръководи Септемврийското въстание, след провала на което работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин. През 1933 година е сред обвиняемите в показния Лайпцигски процес, организиран от налагащия се националсоциалистически режим в Германия. С енергичните си речи по време на процеса той си създава международна известност, превръщайки се в една от най-популярните фигури в световното комунистическо движение.

Оправдан на Лайпцигския процес, от 1934 година Димитров е в Съветския съюз, където оглавява Коминтерна и през следващото десетилетие, в най-тясно сътрудничество със съветския диктатор Йосиф Сталин, играе централна роля в координирането на световното комунистическо движение.

Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател. Той участва активно в ликвидирането на опозицията и става обект на мащабен култ към личността, запазил се и след неговата смърт. След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира на 2 юли през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.

Източник: wikipedia.org