Проф. Саздо Иванов Тричков е български учен, последен ректор на Държавната политехника и първи ректор на МЕИ – София.
Саздо Иванов е роден на 2 април 1899 г. Завършва през 1924 г. Софийския университет „Климент Охридски“, специалност физика и математика. Специализира по полупроводници в Политехниката, Мюнхен (1937 – 1938).
Основни области на научна и преподавателска дейност: обща физика, физика на диелектриците и полупроводниците, квантови генератори, полупроводници-термистори.
Проф. Саздо Иванов е автор на над 150 публикации и на 11 учебника за висшето и средното образование, монографии (включително и в чужбина). Изобретения и рационализации с голям икономически ефект. Ръководи изработката на уреди за научни лаборатории.
Организатор на разработката (1954) на първия в България телевизионен предавател, с който през 1955 – 1959 г. се извършват опитни телевизионни излъчвания от МЕИ за столицата. Въз основа на тези разработки и изпитания през 1959 г. се създава самостоятелна организация за редовни телевизионни предавания, която е предшественик на днешната Българска национална телевизия (БНТ).
Саздо Иванов е един от създателите през 1968 г. на Международната лаборатория за силни магнитни полета и ниски температури във Вроцлав, Полша.
Награди: „Орден на труда“ сребърен (1951), орден „Червено знаме на труда“ (3 пъти), звание „Народен деятел на науката“ (1972), звание „Почетен ректор на ТУ – София“ (1995).
Във висшето образование и науката Саздо Иванов е:
1946 – 1950: ръководител на Катедра „Физика“, декан на Машинния факултет на Държавната политехника.
1950 – 1951: заместник-ректор на Държавната политехника.
1951 – 1953: ректор на Държавната политехника.
1953 – 1960: ректор на Машинно-електротехническия институт, София.
1953 – 1962: ръководител на Катедра „Физика“, ТУС.
1962 – 1972: заместник-директор на Физическия институт на БАН.
Проф. Саздо Иванов умира на 30 септември 1996 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
