Георги Арнаудов е български композитор на симфонична, камерна, филмова и театрална музика.
Роден е на 18 март 1957 в София, като потомък на възрожденски родове, в известно семейство на музиканти. Баща му Асен Арнаудов, племенник на известния български генерал Стефан Белов е цигулар и арфист, ученик на Саша Попов е един от първите музиканти, основатели на Царския симфоничен оркестър, професор по арфа в Българска държавна консерватория. Майка му Сузана Веселинова-Арнаудова, племенница на видния български зоолог и орнитолог Павел Патев, е известна камерна певица през 40-те и 50-те години на ХХ век.
Арнаудов завършва Националното музикално училище през 1976 г. и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класа по композиция на проф. Александър Танев през 1985 г., като в същото време посещава композиторските курсове на GAMO – към Академията за изящни изкуства във Флоренция, Италия, както и други летни курсове за композитори, като работи с автори като Брайън Фърнихю, Тон де Леув, Божидар Спасов. Докторската си дисертация защитава в Нов български университет.
От 1983 г. е преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – София, а от 2000 е редовен преподавател в Департамент „Театър“ и департамент „Музика“ на Нов български университет. Доцент по композиция и хармония, доктор по музикознание и музикално изкуство.
Арнаудов е автор на симфонични, камерни, вокални и хорови творби, редица творби за пиано, музика към театрални и балетни постановки. Редица творбите му към театрални и балетни постановки, мултимедиен театър, хореографски инсталации са създадени в сътрудничество с известни хореографи и постановчици.
Световноизвестни са негови цикли от творби, написани по стари български текстове от ранното средновековие, като Страсти по Давид цикълът Thiepoleo, написан по автентични архаични орфически текстове и ритуали, творба получила световно признание, звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, сценични творби, камерна и симфонична музика, изпълнявана в България и чужбина.
Голяма част от творбите му са представяни на концерти, фестивали и форуми на съвременната музика в България и по света. Има издадени 4 авторски компактдискове и редица творби включени в издания на български и чуждестранни изпълнители и антологии на съвременната музика. Автор е на статии, изследвания в областта на старата българска и европейска музика, публицистика и критика в периодичния печат. През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.
Носител е на редица национални и международни награди, между които:
- Голямата награда на Европейския съюз за радио и телевизия, 1985;
- Награда на Международната федерация на музикалната младеж, 1985;
- Награда „Златната арфа“, 1985;
- Международната премия на името на Карл-Мария фон Вебер, 1989;
- Награда на НМУ „Любомир Пипков“ във връзка със 100-годишния юбилей на първата българска музикална институция, 2004;
- Наградата Златен век – Звезда и Грамота на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност, 2017;
- Награда „Златно перо“ за принос към българската култура, 2017;
- Наградата „Музикант на годината“ на Българското национално радио, 2018.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
