Съюзът на запасните офицери, съкратено СЗО, е българска обществена организация, създадена на 16 септември 1908 г. като обединение на офицери от българската войска, които вече не са на действителна служба.
През 1907 г. е основан софийският клуб на запасните офицери, а на следващата година подобни клубове възникват в други градове и се създава националната структура. Съюзът има свой печатен орган – в-к „Отечество“.
СЗО има за цел да поддържа висок престижа на българския офицер, да съдейства за съхранението на воинските традиции и националните идеали и да бъде живата връзка на бившите офицери с българската армия.
Съюзът на запасните офицери става особено мощен и влиятелен след Ньойския договор от 1919 г., когато по решение на страните победителки в Първата световна война българската войска е драстично намалена и хиляди офицери преминават в запаса. В годините между световните войни влиянието на СЗО върху обществените и политически процеси е голямо.
През 1940 г. държавата оказва натиск над обществените сдружения и Съюзът е обединен с още няколко сдружения на запасни военни в казионната организация Общ съюз на запасното войнство.
След 9 септември 1944 г. комунистическата власт забранява СЗО като фашистка ораганизация и неговите членове и активисти са подложени на репресии. Тогавашният председател на СЗО полк. Славейко Василев се самоубива при навлизането на Съветската армия в България.
През 1953 г. група български офицери-емигранти създава в Париж Съюз на бившето българско войнство в изгнание. По-късно централата на организацията е преместена във Франкфурт.
След демократичните промени в България оцелелите членове на офицерския корпус на Царство България се събират и през 1992 г. решават да възстановят СЗО под името Съюз на възпитаниците на Военното на Н.В. училище. По своя устав и членски състав Съюзът е приемник на СЗО, както и на Обществото на кавалерите на ордена за храброст. Официален знак на новия съюз е знакът на СЗО от 1908 г.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.