Конституцията на Българското княжество, или Търновската конституция, е приета на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново.
Основният ни закон е създаден с участието на юристи и българи, получили висшето си образование в западноевропейски университети.
Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано през януари 1879 г., внася големи промени в проекта. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.
Търновската конституцията дефинира младата ни държава като конституционна монархия, предоставя широки пълномощия на монарха, определя отговорността на министрите, депутатската неприкосновеност и общинското самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на обществените отношения. Узаконени са свободата на печата и правото на сдружавания.
Принципът за разделение на властите обаче не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите са наречени „поданици“.
С измененията на Търновската конституция през 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите „Княжество“, „Княз“ и производните им са заменени с „Царство“, „Цар“ и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като „Сребърната конституция“.
Конституционно установеният ред в Княжество България е потъпкван неведнъж. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския преврат от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но то не е реализирано. На 4 декември 1947 г. тя е заменена с Конституция на Народна република България.
Източник: balgari.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
