На 15 февруари 1879 г. е роден българският общественик Павел Делирадев!

Павел Димитров Делирадев с псевдоними В. Осински, Дальний, П. Богданов е български учен, общественик и публицист, деец на лявото крило на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е в Панагюрище на 15 февруари 1879 година в семейството на Неда Богданова и опълченеца Димитър Делирадев. Завършва Панагюрското четирикласно училище. През есента на 1894 г. става учител в с. Кованлък, Ихтиманско. Там се запознава със социалиста Петър Орловски, който го въвежда в идеологията на учредената през 1891 година от Димитър Благоев партия. През 1896 г. той се записва в Столарското техническо училище в Русе. В средата на юли 1898 г. той тръгва пеш от Русе за Ямбол, за да участва в петия конгрес на БРСДП. На връщане, отново пеш, заболява от тиф и едва се добира до Русе. Шест месеца е прикован на легло в болница. Лекарите даже изготват предварително смъртния му акт. Все пак оживява, но получава парализа на краката и лекарският консулт го изписва с убеждението, че ще остане инвалид за цял живот. С огромно усилие на волята успява да възвърне способността си да ходи и решава да се върне в пеша в Панагюрище. Завръщайки се в града открива своя дърводелска работилница. Основател е на социалистическите организации в Панагюрище и Русе. През 1899 година е избран за председател на панагюрското читалище „Виделина“.

Делирадев се включва се в националноосвободителните борби на македонските българи през 1907 г. Той е секретар на четата на Яне Сандански, близък приятел с Павел Шатев и идеолог на лявото крило на ВМОРО. През май 1908 г. присъства като делегат на общия конгрес на левицата в Банско. На този конгрес Делирадев изнася основния доклад, с който се прокарва идеята за Балканска федерация. По това време вече е войвода на самостоятелна чета. Заедно с Харлаков и Ангел Томов издава списание „Начало“ първо в София, а после в Солун

След войните е един от най-дейните организатори на туризма в България. Един от основателите на алпинизма и пещерното дело в България. Същата година е инициатор за учредяването на Българското пещерно дружество, което също оглавява и ръководи до края на живота си. Първото масово изкачване на Мусала е станало на 8 април 1923 г. от група софийски туристи, водени от Павел Делирадев. Делирадев е и първият планинар, който изминава билото на Стара планина Ком – Емине. Това той прави през 1933 година, когато е на 54 години, като за тридесет дни изминава повече от 700-те километра до Черно море. Популярността му на учен е толкова висока, че дори цар Борис III, пред когото изпада в немилост през 20-е години, подписва през 30-е години указ за награждаването му с орден „Св. Александър I ст.“, както и сребърен Медал за наука и изкуство. През 1929 год. по негова иницитива се създава Българският планинарски клуб, на който в продължение на 10 години е председател.

loading...

През 1940 г. Делирадев открива и публикува турски регистър за данъци от джамията на султан Мурад II в Одрин, съдържащ ценни исторически данни за българските земи през XVII век. Издава „Застрахователен вестник“ заедно със Злати Чолаков.

Има научни приноси в географията, геологията, историята, медицината, биологията и др. Автор е на над 50 книги научна, научно-популярна и художествено-пътеводна литература, 15 обществено-политически брошури и над 2500 статии. Редактира няколко вестника и списания и е техен сътрудник. Делирадев е автор на няколко научнопопулярни книги за българските планини – „Витоша“ (1926), „Осогово“ (1927), „Рила“ (в два тома, 1928, 1932), „Родопите“ (1937) и др., на трудове с историко-етнографски характер като „Принос към историческата география на Тракия“ (в два тома, 1953), на много статии.

Павел Делирадев научно обосновава границата между планините Рила и Родопи, което е отразено в учебниците по география през 1946 г. Определя границите между Средна, Източна и Югозападна Рила. Пак в Рила поправя множество грешки в наименованията на географските местности и определя точните местонахождения на върхове, езера и ридове. След шестмесечен престой в планината изготвя първата подробна топографска карта през 1939 г. Негова е идеята за наименоване на безименния връх от Мусаленския циркус с името на Алеко Константинов.

За биологията открива червеното водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта. За геологията изследва следи от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила. Открива причинителите на ендемичната гуша от която страдат жителите на планинските области, което му донася широка известност в страната и чужбина. Учени от различни страни се обръщат към него за повече подробности и консултации.

През 1947 г. участва в саморазтурването на Македонския научен институт. През същата година е председател на комисия, която установява пътя по който е минала Ботевата чета с оглед на точния маршрут на туристически поход „Козлодуй-Околчица“, стартирал през същата година. На него е наименована хижа разположена в Средна гора до Панагюрски колонии. Намира се на обширната билна поляна Манзул. Лауреат е на Димитровска награда през 1950 г.

Павел Делирадев умира на 9 февруари 1957 г. в София.

Източник: wikipedia.org



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!