Михаил Сарафов е български революционер, политик, дипломат, просветен деец.
Член е на няколко правителства като представител на Либералната или (по-късно) на Прогресивнолибералната партия – като просветен (1880 – 1881), финансов (1884, 1902 – 1903) и вътрешен министър (1901 – 1902).
Михаил Константинов Сарафов е роден в Търново на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а завършва гимназия в Загреб през 1875 г.
Участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875 – 1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и следва в университетите в Загреб, Мюнхен и Париж
След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880 – 1881). При преврата на 27 април 1881 година е назначен и в новото правителство на Казимир Ернрот, но той веднага се отказва от поста, заявявайки, че назначаването на новия кабинет е незаконно и че е нередно той да се оглавява от чужд поданик.
По време на Режима на пълномощията (1881 – 1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерството на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), по-късно преобразувано в Българска академия на науките.
От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 г. – на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897 – 1900) и ковчежник на БКД (1898 – 1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в 3-те самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев
През следващите години Михаил Сарафов заема дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904 – 1909) и Истанбул (1909 – 1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.
Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.