Иван Грозев е български поет, писател, драматург и литературен критик. Неговият брат учителят Петко Грозев е втори баща на писателя Михаил Кремен.
Роден е на 23 юни 1872 г. в с. Червена вода. Завършва средно образование в Русе, след което славянска филология в Софийския университет. От 1894 г. дълги години е гимназиален учител в София. Бил е учител по литература на Йордан Йовков.
От началото на 1920-те години започва да се занимава сериозно с изкуствознание, история на религията и литературна критика. В периода 1922–1923 г. изнася поредица от лекции в салона на Теософското дружество и в Софийския университет „Климент Охридски“.
Редактор на сп. „Теософия“ (1912-1925). Превежда „Гласът на безмълвието“ от Елена Блаватска (1912). Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Всемирна летопис“ и „Хиперион“.
Иван Грозев е председател на Управителния съвет на „Културно дружество българско родно изкуство“ (1935). Член на Съюза на българските писатели.
През 1928 и 1929 година е номиниран от Михаил Арнаудов за Нобелова награда за литература.
Първите му стихотворения излизат през 1896 г. в списание „Българска сбирка“.
Автор е на драмата „Наши хора“ (1903). През 1907 г. заминава за Германия и в Нюрнберг завършва драмата си „Златната чаша“, чийто сюжет е от историята на богомилството. По-късно пише драматичните поеми „Змей“ (1912) и „Семела“ (1922), драмите „Йов“ (1942) и „Съдний ден (Ахасфер)“ (1945). От драмите, върху които работи, недовършена остава „Боян Магьосникът“ (1906).
Издава и една стихосбирка, озаглавена „Видения и съзерцания“ (1919).
Умира на 10 януари 1957 г. в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
