Доц. Андрей Баташов е български актьор, политик и преподавател в НАТФИЗ.
Андрей Баташов е роден на 10 септември 1965 година във Волгоград, Русия, СССР. Актьорът е наследник на известен руски род, произвеждал и доставял стомана на царския двор от времето на Петър Първи до края на династията Романови.
Учи във 133 ЕСПУ с преподаване на руски език „Александър Пушкин“. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Енчо Халачев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където по-късно става доцент по актьорско майсторство и режисура.
Андрей Баташов има над 40 роли в театъра и киното и многобройни участия в български и чужди кинопродукции. Играе на 3 сцени: Народен театър „Иван Вазов“, „Сълза и смях“ и „Театър 199“. От 2004 г. е актьор на свободна практика. Като режисьор е поставял постановките „Ритъм“, „360 градуса“, „SEXXX“ и „Разбираш ли ме правилно“. През 2007 г. поставя 500-ия юбилеен спектакъл на постановката „Секс, наркотици и рокендрол“, която е на сцената повече от 15 години.
В края на септември 2010 г. на сцената на „Театър 199“ се състои премиерата на 4-ия му моноспектакъл „Влез в час!“ по текст на Ерик Богосян – след „Секс, наркотици и рокендрол“ (1993), „С глава в стената“ (1994) и „На живо“ (1997).
Андрей Баташов е рицар на Ордена на тамплиерите. Съчетава артистичната си кариера с политиката (депутат от праламентарната група на НДСВ).
Няма деца. През есента на 2008 г. сключва брак с Боряна Баташова в църквата в Царска Бистрица. Боряна е сред участниците в X Factor през 2011 г.
На 6 ноември 2010 г. актьорът е приет в кома в столична болница, където за кратко здравословното му състояние се подобрява, но след това отново се влошава. На 22 ноември е преместен за лечение във Военномедицинската академия.
Андрей Баташов умира на 29 ноември 2010 година от полиорганна недостатъчност, получена вследствие на цироза и сепсис.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
