Георги Братанов е български писател, роден на 17 март 1944 г. в град Ямбол.
Средно образование завършва в Ямбол. Следва висше журналистика в СУ “Климент Охридски”.
През 1962 г. се отпечатват за първи път негови творби в ямболския вестник „Народен другар“. Последователно работи като журналист и редактор във в. „Народен другар“, кореспондент e на в. „Народна младеж“ и на програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“.
Бил е председател е на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома музей „Васил Карагьозов“. В периода 1990 – 2000 г. е главен редактор на сп. „Зари“, орган на Съюза на слепите в България.
През 1977 г. загубва напълно зрението си. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели.
Носител е на наградите:
- „Яворов в Поморие“ – 1978 г.
- „Васил Карагьозов“ – 1984 г.
- орден „Кирил и Методий“ – 1979 г.
- „Златен герб“ на Ямбол – 1994 г.
Георги Братанов е автор на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика и книги за деца.
Негови творби са публикувани в изданията: „Ще ви потрябвам“, „Молитва към човека“, „Нощни светове“, „Превъзмогване“, „Баладични часове“, „Мираж“, „Хипноза“, „Ключ за горната земя“, „Топъл дъжд“, „Изтича времето“, „Върхът на дъното“, „Доминанти“, „Осветени пространства“, „Нежна революция“, „Неравноделен живот“, „Зъбер“, „Кабиле спи“, „Таверна “Демократики”“, „Пластове“, „Заключен сред безкрая“, „Кафене “Балкански рай”“, „Кон за кокошка“, „Вселената на есенния миг“, „Чуждо време“, „Врата към небето“ и др. Стихове на Братанов са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.
На 5 май 2000 г. Георги Братанов умира от инфаркт.
През 2000 г. ССБ учредява ежегодна награда за поезия и проза „Георги Братанов“. Удостояването ѝ се извършва съвместно със съюза на българските писатели.
От 2002 г. Младежкият дом в град Ямбол носи неговото име.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
