На днешния ден е роден композиторът Тодор Попов!

Тодор Иванов Попов е български композитор и общественик. Роден е на 23 януари 1921 г. в Дряново.

Завършва Държавната музикална академия през 1949 г., където преподаватели по композиция са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Пише голяма част от произведенията си специално за хор „Бодра смяна“.

Аспирант е в Московската консерватория в класа по композиция на проф. Е. Голубьов (1952­-57 г.). След завръщането си работи като музикален редактор в БНР и преподавател по хармония и инструментознание в БДК. Съставя и редактира учебници по пеене, сборници с песни. Като музикален общественик е тясно обвързан с хоровото дело в България.

Тодор Попов е автор на мюзикъл; оратория и други вокално-оркестрови произведения; творби за симфоничен и струнен оркестър; камерна музика; множество хорови песни; солови песни; обработки на народни песни; музика към филми и др. Изявен песенник, още като войник пише първите си маршове “Марш на картечаря” и “На стража”.

През 40-те години на 20-ти век широко популярни стават песните от филма “Утро над Родината” (“Свири, хармонико”), “Партизанин-бригадир”, “Младежки марш ­ финал”); през 50-те ­– лирическите “Разтегни, Андрей, акордеона” и “Напиши писмо на граничаря”, обработката за смесен хор на възрожденската песен “Откак се е, мила моя, майно льо” и др.

loading...

Много от масовите му песни се изпълняват от различни състави. Създадените през 60-те години “Стара си майка ни ложе” (родопска); през 70-те импресионистично-романтичните “Хорал”, “Три акварела”, “Лека нощ” и много други хорови и солови песни са сред образците в българската музика, които са се утвърдили като представителен репертоар за различни хорови формации и камерни изпълнители.

Произведенията му са многократно награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания, грамофонни плочи и др. Музикално-сценични произведения: Мюзикъл “Звънчева гора” (1981 г.). Хорово-оркестрови произведения: “Песни за моето село” –­ сюита. “Светъл празник” ­– оратория (1959 г.). 6 миниатюри за смесен хор и струнен оркестър, т. Н. Лилиев (1984 г.).

Произведения за глас и оркестър: 8 песни (1975 г.); 3 песни за бас и оркестър (1982 г.). Произведения за симфоничен оркестър: Симфонична картина “Рожен” (1954 г.); Симфонична сюита “Далечно детство” (1957 г.); Симфония “Юнакът” (1984 г.); Концерт за виолончело и оркестър (1952 г.); “Песен” за цигулка и оркестър (1953 г.). Произведения за струнен оркестър: Три миниатюри (1959 г.); Детска симфониета (1963 г.); Старинна сюита в 7 части (1982 г.); “Елегия” за виолончело и струнни (1957 г.).

Камерна музика: Струнен квартет №1 (1956 г.); Струнен квартет №2 (1963 г.). Вокална музика: “Ни лъх не дъхва над полени”; “Люлчина песен”; “Мой бял гълъб”; “Сонет”; “Пред пролет” и др. Хорова музика: Масови: “Под знамето на Партията”, т. П. Стефанов; “Благодарим ти, Партийо любима”, т. Ас Босев; “Младежка песен за мира”, т. П. Стефанов; “Първи май”, т. Г. Жечев; “Младежка първомайска песен”, т. Ив. Радоев; “Празнична песен”, т. Н. Зидаров; “Далечна застава”, т. Ев. Евтимов; “Балада за войника”, т. Пл. Цонев; “Малка балада”, т. Мл. Исаев и др. Хорови цикли за смесен хор: “София”, т. Е. Бурнаски и Н. Зидаров; “Есенни мотиви”, т. П. Яворов. Хорови песни: “Стара си майка ни ложе”; “Йо игра оро”; “Макя Яна надалеко дава”; “Акварел”; “Етюд с акварел”; “Градини в цвят”; “Импресия”; “Три акварела”; “Баркарола”, т. Н. Зидаров; Лека нощ, т. И. Радоев; Младежка пролетна, т. Ив. Радоев; “Нощ”; “Старата черква”, т Ал. Вутимски и др. “Дайчово хоро”, т. Ив. Бурин ­– рапсодия за мъжки хор. Сборник за най-малките “3+4+3+4” (за детските градини) и др.

Тодор Попов умира на 2 февруари 2000 г. в София.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!