Милан Матов е български революционер, деец на на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Милан Апостолов Матов е роден на 8 ноември 1875 година в Струга, тогава в Османската империя. Остава особено близък с брат си Христо Матов, един от идеолозите на ВМОРО. Милан Матов завършва Битолската българска класическа гимназия, а от 1900 година е член на революционната организация. Двамата братя са много близки и с поета и революционер Пейо Яворов.
Още първата си година в Битоля Матов организира Младежки революционен кръжок под ръководството на Пере Тошев, който покрай революционно просветителски си функции изпълнява и функцията на бойна група на организацията. Най-близки с Матов в кръжока са Лечо Настев и Панде Димитров.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник във Стружко. През 1904-1905 година учителства в Струга, а от 1906-1909 година е легален ръководител на Битолския революционен окръг на ВМОРО. Като такъв е посрещнат от официална делегация след обявяването на Младотурската революция. В периода 1909-1911 година Милан Матов е училищен инспектор в Струга.
През Балканската война Милан Матов е войвода на чета №24 на Македоно-одринското опълчение, след това служи в 3 рота на 6 охридска дружина, а по време на Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. След войната организира Охридско-Дебърското въстание и Тиквешкото въстание заедно с Петър Чаулев, Павел Христов, Антон Шибаков и други.
След края на Първата световна война Милан Матов става активен член на Илинденската организация и на Македонския научен институт. Издава и свои спомени озаглавени „Спомените на Милан Матов, Най-комитата разказва“. Застъпва се за спираните на братоубийствените борби във ВМРО, но определя члена на ЦК Петър Чаулев за съветски шпионин, като впоследствие той е убит.
Милан Матов умира на 21 май 1962 година в София. Негов син е Христо Миланов Матов, юрист и деец на ВМРО-СМД.
Източник: dictionnaire.sensagent.leparisien.fr
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.