Димитър Бабев е български поет, публицист, критик, преводач.
Димитър Георгиев Бабев е роден на 25.10.1880 г. в гр. Велико Търново. Завършва основно образование в родния си град, гимназия в Пловдив, и право – в Брюксел и София.
Димитър Бабев дебютира в сп. “Българска сбирка” през 1902 г. със стихотворения. Редактира заедно с Димитър Подвързачов сборника “Театър и вечеринки” (1910). Участва в Балканската война като запасен офицер в 9 пехотен полк. Редактор на сп. “Листопад” (1913-1934). Един от създателите на Съюза на българските писатели през 1913 г. Драматург на Народния театър от 24.12.1921 г. до 31.07.1923 г. Дългогодишен уредник на издателството на МНП. Занимава се и с литературна критика.
Съставя антологията “Френски поети” (1920), издава “Избрани стихотворения” (1937, изд. “Хемус”) от А. С. Пушкин, “Герой на нашето време” от М. Ю. Лермонтов (ІІ изд. – 1938).
Превежда откъси от “Евгений Онегин” от А. С. Пушкин, стихове от Лермонтов, П. Якубович, Анна Ахматова, Байрон, немски поети, пиесата “Призраци” от Ибсен, новелата “Нами-ко или кукувичката” от японския писател Кенджиро Рока Токутоми (1904), произведения от Мопасан, Лагерльоф, Достоевски, Толстой, Марсел Прево, Бьорнсон, Лафкадио Хърн, статии от Жорж Дюамел, Освалд Шпенглер и др. Сътрудничи на вестниците “Утро” и “Мир”.
Книги: “Нашите писатели” (1916; 1918); “Приказки за живота и за смъртта” (стихове, 1919); “Вечна приказка” (поема, 1923); “Някога и никога” (импресии, 1923); “Книга на откровенията” (стихове, 1926, удостоена с награда на СБП за 1926 г.); “Крали Марко” (1926); “Критики на един поет” (литературни фрагменти, спомени, театрални и критически бележки, 1927); “Изкуство и мъдрост” (1930); “Овчарска торбица” (1932); “Секулова невяста” (пиеса, 1932); “Жените победиха” (комедия, 1935).
Димитър Бабев умира при неизвестни обстоятелства на 04 декември 1945 г.
Голяма част от произведенията му са преведени на различни езици; руски, френски, шведски, немски, есперанто.
Поклон!
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
