Георги Гешев е първият шампион на България по шахмат, човекът с чието име е свързано развитието на този спорт в страната в периода 1926 – 1936 г. и първите международни изяви на българския шахмат.
Георги Гешев е роден на 8 октомври 1903 г. в София. Последното, шесто дете в семейството на софийския нотариус Христо Гешев и Райна Манолова (по баща). Когато става въпрос за Георги всички го свързват с по-големия му брат Никола – легендарният полицай, началник на „А” отделение на ДС в периода 1941-1944 г. Но за Георги не е необходимо да се говори чрез неговите роднини, защото приносът му към българския шахмат е огромен и той стои начело на плеядата наши шахматисти и деятели, които допринесоха изключително много за развитието и утвърждаването на този спорт и издигане международния авторитет на българския шахмат.
В началото на 20-те години на миналия век Георги Гешев учи в Париж. Желанието на родителите му е той да стане юрист. Но Георги посещава повече прочутите с шахматните си изяви парижки кафенета, отколкото лекциите в Сорбоната. Не успява да завърши висшето си образование, но се усъвършенства като добър шахматист.
След завръщането си в страната се включва активно в шахматния живот и става член на Софийския шахматен клуб. Тук се сприятелява с най-добрия по това време български шахматист, поета-символик Теодор Траянов и бъдещия голям артист Георги Стаматов. Те оказват много ползотворно влияние върху шахматното му израстване. Георги Гешев е сред учредителите на Българския шахматен съюз в Търново през април 1928 г. и участниците в първото неофициално първенство на България. Заради голямото Чирпанско земетресение то е прекъснато и не завършва. Новосъздаденият шахматен съюз не е регистриран и опитът на малцината шахматни ентусиасти България да има шахматна организация, за да могат българските шахматисти да мерят сили с представителите на другите страни, пропада.
През 1933 г. Българският шахматен съюз вече е създаден във Варна и веднага след неговото учредяване там се провежда първото държавно първенство на страната. Борбата за първото място се води между най-добрите представители на Софийския шахматен клуб – Георги Гешев и Юрий Тошев. Двамата завършват с равни точки – по 6 т. от 7 партии. Гешев печели личната среща, но завършва наравно с Ксений Атанасов и Найден Войнов, докато Тошев постига 6 победи. За определяне шампиона на страната между двамата се играе мач от 8 партии. Първите 4 са във Варна и не излъчват победител – 2-2. Вторите 4 се играят в София. Победителят е определен в последната, осмата партия и това е Георги Гешев. Той печели мача с 4,5:3,5 и става първия шампион на България.
В следващите години Гешев демонстрира явното си превъзходство над останалите, като отново убедително печели първото място: през 1934 г. на първенството в София постига 8,5 т. от 9, като изпреварва втория Ю. Тошев с 1,5 т.; В следващите две държавни първенства – през 1935 г. в Русе и през 1936 г. в София, той отново е първи но този път преднината му е само половин точка, съответно пред Н. Войнов и Ол. Нейкирх.
Независимо, че майсторството на останалите български шахматисти нараства и те оказват все по-голяма съпротива на Георги Гешев, той остава всепризнатия шампион на България. В кратката му, но богата спортна биография, освен четирите шампионски титли, са записани и победи в първенствата на Софийския шахматен клуб през 1935 г и 1-2 място през 1931 г. и победи в мачовете срещу най-сериозните му опоненти през тези години: Ксени Атанасов [1927 г. – 5:3 (+3=4-1) и през 1933 г. – 7,5:2,5 (+6=3-1)] и Найден Войнов [през 1934 г. – 7-3 (+6=2-2)]. През 1935 г. в България гостува известния руски майстор Евгений Зноско-Боровски, който по това време живее в Париж. В София той играе мач от 4 партии с шампиона на България. Гешев се представя много добре, независимо че губи двубоя с 3:1 [+0=2-2]. В две от партиите той има спечелени позиции, но недостатъчният му опит в борбата със силни съперници не му позволява да ги реализира. Повратен момент в развитието на шахмата в България в довоенния период е гостуването на бившия (по това време) световен шампион Александър Алехин в София през април 1936 г.
На 13 април той изнася сеанс срещу 40 шахматисти в Столичното казино. Алехин дава ценни съвети за по-нататъшното развитие на шахмата в страната и препоръчва Българския шахматен съюз да стане член на Международната шахматна федерация (ФИДЕ). Тази негова препоръка е изпълнена и само след два месеца Българският шахматен съюз е приет за член на ФИДЕ и получава официална покана националният отбор на България да участва в Турнира на нациите в Мюнхен през лятото на същата година. В Баварската столица Гешев се среща с едни от най-силите по това време европейски шахматисти. На първа дъска играе 20 партии и постига 3 победи, 4 ремита и 13 загуби.
В редица партии той загатва за големия си потенциал, а финала на партията му с бъдещия претендент за световната титла П. Керес и днес се привежда като учебен пример при разиграване на дамските ендшпили. На следващата диаграма е позицията, в която партията е била отложена. Мнението на специалистите е било, че победата на белите е спечелена. То още повече се засилило от записания ход – 44. g4. Гешев обаче ги опровергава. Керес Паул – Гешев Георги Турнир на нациите, Мюнхен (17), 29.08.1936 XABCDEFGHY 8-+-+-+-+( 7+-+-+-+-‘ 6-+-+-+-zp& 5+-+-+-+-% 4-wqp+-+-+$ 3+-+k+-+-# 2-zP-+-wQPzP“ 1+-+-+-mK-! xabcdefghy Ето как продължило доиграването: 44…. Qd2!! На пръв поглед невъзможен ход, тъй като след размяната на дамите, белите първи вадят нова дама. 45.Qd2 Kd2 46.h4 Kc2 47.g5 h5!! Ето я спасителната идея, открита от Александър Цветков минути преди да започне доиграването. Когато той влетял в залата и запъхтян я съобщил на Гешев, лицето на последния, което било помръкнало, се озарило в щастлива усмивка и той така се възбудил, че изревал с пълен глас : „Хоринек (обръщайки се към водача на българския отбор Фердинанд Хоринек), реми бе, Хоринек!” Ако черните биха играли 47…hg5, то след 48. h5 Kb2 49. h6 c3 50. h7 c2 51. h8Q черните губят поради наличието на пешката „g”. 48. g6 Kb2 49. g7 c3 50. g8Q c2 51. Qb8 Ka2 52. Qc7 Kb2 53. Qe5 Kb1 54. Qb5 Ka2 55. Qh5 c1Q. Възникна теоретична реми-позиция. Керес продължава да търси победата още 70 хода, но след като се убеждава, че съперникът му се защитава отлично, на 124-ия ход се съгласява на реми.
След турнира на нациите, Г. Гешев участва в държавното първенство в София, което се провежда през ноември 1936 г. Там той печели четвъртата си титла. Това се оказва последното шахматно състезание за него. През лятото на следващата година, се дипломира в Юридическия факултет на Софийския университет, но само седмица по-късно, на 15 юли 1937 г. умира от перитонит, като до последно отказва хирургическа интервенция. За него Александър Кипров пише:
„Георги Гешев беше много силен шахматист, с особен, чепат характер. Не търпеше чуждо мнение, а към себе си питаеше уникално критично чувство. Имаше много обожателки, но не им обръщаше внимание. Беше лудо влюбен в шахмата.” „По своя стил на игра Гешев е истински учител на следващото поколение шахматисти у нас – пише П. Иванов в своята книга посветена на Георги Гешев – В играта му се съчетават здрав научен подход, тънко позиционно чувство и отлични тактика и техника.” Смъртта му е голяма загуба за българския шахмат. На погребението му се стичат хиляди хора (не само любители на шахмата). Няма го само брат му, полицая Никола. Опелото се извършва в църквата „Света Неделя”. На гроба му (недалеч от църквата на централните софийските гробища), преди ковчегът да бъде положен в земята, прочувствено траурно слово произнася артистът Георги Стаматов, което разплаква много хора: „…И сега, когато родната майка-земя ще прибере скъпия покойник, заедно с него тя ще прибере и хиляди несбъднати мечти….”
През 1976 г. сестрите на Георги Гешев, Стефана и Елена завещават къщата им на бул. „Хр. Ботев” 39 в София на Българската федерация по шахмат. Паметта и делото на шахматиста Георги Гешев са увековечени в книгата на Павел Иванов „Георги Гешев” издадена през 1993 г. по повод 90 години от рождението му, с която се постави началото на поредицата „Именити български шахматисти”.
През 2008 г. УС на БФ Шахмат учреди възпоменателен медал с лика на Г. Гешев, който се връчва на най-заслужилите български шахматисти и треньори. Той е дело на Петър Талев и е публикуван в четвъртия том на „Наградната система в България”.
Поклон!
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
