Иван Стоянович по прякор Аджелето е български революционер, политик, депутат, обществен и държавен деец. Аджелето е бил активен член на БТЦРК, съратник на Захари Стоянов, участник в съединисткото движение, един от основавателите на фонда за издаване на вестник „Борба“ – Пловдив. Той е този, който първи по телеграфа съобщава за Съединението на България.
В своята книга Строителите на съвременна България историкът Симеон Радев го описва като един от „авторите на Съединението“. Неговото име се свързва с такива постижения в Нова България като създаването на първата телеграфна агенция, въвеждането на първото радио през 1912 г., уреждането на първото българско училище, строежа на първата българска църква в Будапеща през 1918 г., подписването на първия мирен договор с независимата държава Украйна и Съветска Русия през 1918 г., както и прякото му участие за пет години в три войни – Балканските и Първата световна война. Практически създател на българските телекомуникации след Освобождението- пощи, телеграфи, телефони, радио. Прякора „Аджеле“ (от турски acele – нервозен, припрян, нетърпелив) получава по съединистко време от своите другари заради характера и поведението си.
Иван Петров Стоянович е роден на 25 септември 1862 г. в Стара Загора в семейството на Петър Стоянович и Мария Хаджибожкова. Едноименният му дядо е сред най-известните църковни настоятели, училищни попечители и общественици, завършил Школата на братя Христидес в Букурещ. До 1877 г. учи в Главното училище(гимназия)„Свети Никола” при П.Р.Славейков. При превземането на града през Руско-турската война (1877), родителите му са заклани, имуществото е разграбено или изгаря. Петнадесетгодишен напуска града заедно със сестра си Жана (род.1869 г.) и Сава (род.1875 г.).
През октомври 1881 г. Иван Стоянович напуска Габрово, където е управител на т.п. станцията, екстерниран е в Източна Румелия като активист на Либералната партия. Включва се в борбата срещу т.нар. „Режим на пълномощията“, суспендирал Търновската конституция. Сътрудник и уредник е на пловдивските в.“Независимост“
Секретар в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1884 – 1885), уволнен за съединистка дейност. Един от водачите на Съединението, член на Българския таен централен революционен комитет за Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1884 – 1885)
Активен участник в Сръбско-българската война, привикан от княз Александър и военния министър Рачо Петров в Главната квартира на армията (1885)
Представител на крайното русофобско крило на Либералната партия, Стоянович е сред най-доверените лица на Стамболов и Радославов, натоварван с редица мисии за проучване на русофилския преврат, а от Начович – с участие в подготовка на кампанията на правителството пред чуждите дипломатически представителства. Народен представител в 4 Обикновено Народно събрание (1885-1886), избран от Станимака (дн.Асеновград) след Съединението.
Иван Стоянович основава „Трапезица“ – първата българска телеграфна агенция, по повод отразяване работата на III ВНС в Търново. Тя функционира до август 1887 г.
От 1 юни 1894 Иван Стоянович отново е шеф на българските съобщения (Началник на отдела на пощите и телеграфите 01.06.1894-01.01.1896; Главен директор на пощите и телеграфите 01.01.1896 – 01.01.1906, Главен директор на пощите, телеграфите и телефоните 01.01.1906-01.05.1917). Правителствен делегат на всички международни форуми на пощите, телеграфите и радиотелеграфите. Под негово ръководство българските съобщения достигат забележително европейско ниво
На 9 февруари 1918 г. преподписва в Брест-Литовск „Мирен договор между Централните сили и независимата държава Украйна“.
На 5 март 1918 г. открива първото българско училище в помещение на общинско училище на ул.”Лоняй”. По негово ходатайство кметството отпуска безплатен терен за училище и църква.
Иван Стоянович умира на 15 февруари 1947 година в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
