Иван Михайлов е български революционер, деец на българското национално-освободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната крупна фигура в историята на македонското освободително движение.
Използва псевдоними като Балканикус, Радко, Брегалнишки, Брезов, Деянов, Дорко, Македоникус, Малкия, Отински, Скромния, Petar Deljan
Иван Михайлов Гаврилов е роден на 26 август 1896 г. в щипската махала Ново село. Баща му Михаил (Мише) Гаврилов и единият му чичо Атанас Михайлов са дейци на ВМОРО, а другият му чичо е полковник Спиридон Михайлов. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
През Първата световна война (1915 – 1918 г.) Иван Михайлов е български чиновник в Щипската община, като през 1918 г. закратко постъпва в българската войска. След Солунското примирие напуска армията и се записва за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров за негов личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София.
Междувременно Иван Михайлов, заедно с Йордан Чкатров от Прилеп и Кръстьо Велянов от Крушево, решават да създадат македонска студентска организация. Той е един от основателите и пръв председател на учреденото студентското дружество „Вардар“ в София.
Активната му легална дейност свършва с убийството на водача на ВМРО Тодор Александров на 31 август 1924, негов приятел и учител. След убийството, Иван Михайлов е избран за член на ЦК на ВМРО и се заема с наказването на убийците и привържениците на Македонската федеративна организация в така наречените Горноджумайски събития. След разгрома на левицата през септември 1924 година, другата силна фигура в ЦК на ВМРО, Александър Протогеров, постепенно губи влиянието си в организацията.
В следващите години Ванче Михайлов се налага като фактически ръководител на ВМРО. Привърженик е на тактиката на индивидуалния терор. През 20-те години на XX век, активисти на ВМРО като Кирил Григоров, Христо Никудимски, Менча Кърничева, Харалампи Златанов и други са пряко замесени в голям брой от политическите убийства в България и извън нея, свързани с ръководената от него политика на ВМРО по македонския въпрос.
За Иван Михайлов първостепенна и основна цел за ВМРО, на онзи етап от борбата, е неутрализирането на съветското (болшевишко) влияние проникващо в македонското освободително движение чрез Вътрешна македонска революционна организация (обединена). В цяла Македония на практика се подновява войната срещу югославската (по същество сръбската) и гръцката власт.
Иван Михайлов лично ръководи организирането и възлага извършването, чрез свои доверени хора, на редица нападения на полицейски участъци и военни обекти, минирането на мостове, взривяването на жандармерийски станции и складове, динамитните атентати по ж.п. линии, както и наказването на отговорните властимащи лица за провежданата посредством тях антибългарска асимилационна държавна политика и свързаните с нея акции и прояви (извършвани в повечето случаи чрез насилие над поданиците изразяващи свободно българското си самосъзнание).
Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г. – една година преди прогласяване независимостта на Република Македония (8 септември 1991). В последните си интервюта, дадени за БНТ и македонската преса, той потвърждава българския характер на ВМРО и българщината си.
Поклон пред паметта му!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
