Георги Пейков Попов, известен като Гоно Пейков, е български просветен деец от Македония.
Пейков е роден на 14 септември 1848 г. в боймишкото градче Гумендже, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Пейко Попов от Гумендже и Карамфила Граматикова от село Тушилово. Учи в гръцкото училище в родния си град при даскалите Гребенара и Вангел Хаджинаков, а след това завършва гръцкото класно училище в Бер. През ваканциите в родния си град зографският духовник, управляващ манастирския метох в Гумендже отец Харалампий Апдаринов го запознава и с българското писмо.
След завръщането си от Бер две учебни години от 1867 година до 1869 година е учител в Тушилово, а след това 6 години до 1875 година учителства в Горгопик. Опитва се да започне преподаване на български език, но местните първенци не се съгласяват и Пейков отива учител в село Тумба вече като български учител. В Тумба учителства 6 години до 1880 година по взаимоучителния метод. От 1880 до 1888 година е втори учител в гумендженското българско училище, а през лятото кара учителски курсове в Солун. В 1888/1889 отново учителства в Тумба, следващите две години се връща в Гумендже, а после учителства в постепенно отказващите се от Патриаршията села – Боймица, Тушилово, Геракарци, Бубакево.
По време на Илинденско-Преображенското въстание е арестуван и затворен в Солун. Макар и оправдан, под натиска на гръцките църковни власти му е отнето разрешителното да преподава. В 1905 година се опитва да стане учител в Бубакево, но е арестуван и въдворен в Гумендже. След Младотурската революция в 1908 година учителските му права са възстановени и той отново започва да преподава. През учебната 1908-1909 година е учител в Тушилово, където е и черковен певец.
Балканската война го заварва като учител в село Петгъс. При избухването на Междусъюзническата война на 16 юни 1913 година даскал Гоно заедно със 180 първенци от Гумендже е арестуван и заточен на остров Трикери. Освободен през ноември се завръща в Гумендже, но е принуден от властите да се изсели в България. Установява се в Западна Тракия, където до окупацията на областта от Гърция в 1920 година също учителства. По-късно работи в Царибродско и в село Сеславци.
Неговият ученик Христо Шалдев пише за даскал Гоно:
„По характер беше тих и трудолюбив, а като общественик – еволюционист. Той беше посветен в революционните борби, но революционните подвизи бяха чужди за него, защото не подхождаха на темперамента и разбиранията му, макар пред очите на турските управници да минаваше за баш кумита.
Неговите заслуги към българската идея и българското племе се заключават в това, че в продължение на 55 години ревностно и предано работи за успеха на българското училище… “
Умира на 21 март 1934 година в България
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
