Любен Дилов Иванов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика.
Роден е на 22 декември 1927 г. в Червен бряг. Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика.
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).
Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия – егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.
Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.
В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.
В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
Любен Дилов учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.
В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.
Любен Дилов умира на 10 юни 2008 г.в София.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
