Дончо Христов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Христов е роден през 1891 г. в село Драгобраще, Кочанско, в Османската империя (днес в Република Македония). Влиза във ВМОРО и е легален деец.
Взима участие във войните за национално обединение в Българската армия.
След Първата световна война участва активно във възстановяването на ВМРО, първоначално като легален деец, а през 1922 година става четник при Ефрем Чучков. На 24 юли 1923 година изпълнява присъдата над предателя Мите Суджукаро, за което е награден със значка на организацията и револвер. През 1924 година става самостоятелен войвода в Царевоселско и води редица сражения със сръбските окупатори. Така например същата година четата му се сражава цял ден със сръбска потеря при село Бигла. Четник е на Евтим Полски и участва в сражението при Пекляни.
През 1924-1925 година Дончо Христов ръководи околийската царевоселска чета с 18 души четници. Участва в еднодневното сражение при Бигла в 1924 година. Заедно с четите на Георги Въндев и Ефтим Чифлишки провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население. В 1927 година е тежко ранен в сражение, но се спасява.
На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват. Загиват същия ден в Драмче.
Дончо Христов оставя вдовица и четири деца.
Поклон пред паметта му!
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
