Иван Пеев е български композитор, аранжор и пианист.
Иван Иванов Пеев е роден на 30 април 1937 г. в Горна Оряховица.
Учи в Българска държавна консерватория, в класа по цигулка на професор Владимир Аврамов (1955 – 1959 г.).
Работи като главен специалист в редакция „Забавна музика“ на „Балкантон“ (1977 – 1986 г.) и като музикален редактор в редакция „Продукция“ на направление „Забавна музика“ на Българското радио от 1987 г.
Като дете получава първа награда в общобългарското състезание за инструменталисти (1949 г.), участва в първите световни фестивали на младежта и студентите в Берлин и Букурещ.
През 50-те години се увлича от джаза и е един от перспективните български джазпианисти.
Организира различни оркестри с музиканти като А. Везнев, П. Славов, Л. Борисов, Ст. Славов, Ем. Манолов и др.
В началото на 60-те години солисти на неговия оркестър са Е. Димитров и М. Косева. Ръководител е на оркестър „6+1“, който в продължение на десетина години съпровожда концертните турнета на Лили Иванова.
Иван Пеев е един от изявените аранжори в българската забавна музика (повече от 500 аранжимента). Песента „Градините на любовта“ (музика Г. Костов) в негов аранжимент печели Първа награда на фестивала „Златният Орфей“ през 1980 г.
Автор е на аранжимента и на една от най-популярните български песни – „Ако си дал“, музика и изпълнение Емил Димитров, т. Иля Велчев (албум „Ако си дал“ 1979 Балкантон.
Първите си композиторски опити прави като студент. Активно композира от 70-те години в сътрудничество с Маргарита Хранова, дует „Ритон“ и др. Сред най-популярните му песни са:
„Твоят поглед“, „Обич последна“, „Големият час“, „Едно момче на път“. Песента „Изповед“ (изп. дует „Ритон“) печели Първа награда на радиоконкурса „Пролет“ (1987 г.), а „Южният вятър“ (изп. дует „Ритон“) – втора награда на същия конкурс през 1984 г.
Иван Пеев умира на 24 ноември 2018 г.
Източник: wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.