Дарин Ангелов Ангелов е български актьор. Роден е на 30 август 1980 година в град София.
Има брат близнак – Деян Ангелов, също актьор. Двамата са трето поколение актьори. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първата година учи пантомима, по-късно заедно с брат си се преместват в класа на проф. Стефан Данаилов. Там учат актьорство за драматичен театър и през 2004 г. завършват висшето си образование.
Още като студент участва в „Пинокио“ на Младежки театър. Първата му роля е в „Кралят елен“. След завършването си е назначен в Младежки театър „Николай Бинев“, където играе и до днес.
Участва в представления на Народен театър „Иван Вазов“, снима се във филми, реклами и музикални клипове. За кратко е и модел на мъжките облекла „DENYL“. Ангелов е бил водещ на предаването Galileo по TV7.
На 4 декември 2016 г. по време на представлението „Дългият път на деня към нощта“ Ангелов спасява живота на зрител. Той се притичва на помощ на човек в публиката, глътнал езика си. Дарин използва колана си за да му помогне и да го спаси от задавяне
През 2005 г. печели Аскеер – изгряваща звезда за ролята си на Моцарт в „Амадеус“, на Питър Шафър. Някои от представленията, в които е участвал, са печелили много награди.
Дарин Ангелов играе в много филми, някои от които са:
„Летовници“ (2016) – Светльо
„Скъпи наследници“ – Любо
„Хъшове“ – Павел, режисьор: Александър Морфов
„Маймуни през зимата“, режисьор: Милена Андонова
„Ерудитъ“ – режисьор: Андрей Слабаков
„Една калория нежност“, режисьор: Иванка Гръбчева
„Хиндемит“ – режисьор: Андрей Слабаков
„Емигранти“, режисьор: Ивайло Христов
„Голямото междучасие“ (български дублаж)
„Стъклен дом“
„Под прикритие“ – Владо Димитриев – Вафлата
„На границата“ (6 серии), (2014) – Ганев
„Недадените“
„Правила“ (2016) – Калоян
„Бензин“, режисьор: Асен Блатечки
Пожелаваме на Дарин Ангелов честит рожден ден и много бъдещи успехи!
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
