В паметта на поколенията Чудомир ще остане с невероятно забавните си къси разкази и незабравимите си карикатури.
Героите му са толкова живи и непринудени – и в образ и в реч, че се запечатват силно и трайно в съзнанието. Ето някои от най-хубавите и мъдри мисли на Чудомир:
„Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
„Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са премислили.“
„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
„Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
„Моми“
„Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
„Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
„Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
„Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
„Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
Една от най-популярните реплики на Чудомир „Не съм от тия, как“ Сийке, ама…“ кара всекиго да се усмихне, защото няма безгрешни сред нас, хората. Самият Чудомир се шегувал с лекарите в болничното си легло с „Не съм от тях…“ и с: „Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били много повече от белите. Тази кръв, дето ми преливате, трябва да е от комсомолец, защото почнах да се заглеждам в медицинските сестри и се боя да не почна да им налитам.“
В последните си творби, писани в болницата през 1966-а – една година преди да почине – т.нар. „драсканици“, Чудомир пише с малко черен хумор и самоирония: „Почнат ли да ти устройват юбилей, да те честват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви си завещанието. Седемдесет и седем години навършвам скоро. Прилична възраст за умирачка.
Аз обаче няма да умра през 1966-а, защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни. Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш. Аз ще напусна тази проклета болница, но по гръб. Какво оздравяване очакваш, когато в болницата са те поставили в стая № 13! Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола е безсъмнено катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя, и не усещаш друса ли или не. Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница“.
За последните две години в живота си – 1966-а и 1967-а Чудомир влиза четири пъти в болница. Четвъртият път – за последно!… Сам слага край на живота си, след като написва множество предсмъртни писма. Умира един от най-автентичните творци на България през ХХ век. Писателят-карикатурист ни оставя в наследство повече от 1000 рисунки и акварели, както и неизброими фейлетони и кратки хумористични разкази. Книгите му непрекъснато се преиздават. Така Чудомир продължава да бъде жив в народната памет.
Източник: uchiteli.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
