Даскаловата къща е архитектурен паметник, който притежава характерните черти както на българската възрожденска архитектура, така и на Тревненеската архитектурна школа в частност.
Нейното изграждане започва през 1804 г. от колектив тревненски майстори, начело с известния тогава уста Димитър Ошанеца и неговия млад помощник Иван Бочуковеца.
Къщата е на два етажа, с висок и просторен чардак, над който се надвесва широка белокаменна стряха. Заградена е отвсякъде с висок каменен зид с мазгали (бйоници). Тази старинна къща наподобява малка крепост срещу варварските нашествия на кърджалии и даалии. В нея е отразен свободолюбивия дух на будните тревненски майстори-самоуци.
Двата дърворезбовани тавана – дело на стария майстор Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца, я правят не само един от най-интересните и популярни туристически обекти в града, но и важен архитектурно-исторически паметник.
С тези два изключително майсторски изработени тавани е свързана и една много интересна история, която ярко отразява духа и характера тревненци от епохата на Възраждането.
След окончателното завършване на къщата (на Гергьовден 1808 г.) нейният заможен стопанин – известен по онова време богат тревненски търговец на гюл и коприна хаджи Христо Даскалов, извикал целия си род, майсторите-строители и видни еснафи и резбари, за да я осветят, както подобава на такъв знатен дом. На трапезата еснафите казали много похвални думи за майсторите-строители и за разкошния план на къщата. Но те не могли да похвалят нейната вътрешна украса, закаквато просторните й стаи на втория етаж давали богати възможности, защото такава липсвала.
Това разбира се натъжило стопанина. Свъсил вежди и стария майстор Димитър, попригладил остри мустаци, па рекъл: ,,Аз на двете големи соби такива тавани от дърво ще изрежа, че навсякъде другаде да не се срещат като тях”. Слушал го младият калфа Иван, а нещо в гърдите му напирало да изхвръкне. Скочил той тогава от мястото си и казал: ,,И аз мога да направя тавани от дърво и те няма да бъдат по-лоши от тези на майстор Димитър”.
Вдигнали еснафите чаши да благословят. А двамата майстори допрели палци и сторили облог. На следващия ден всеки от тях донесъл резбарските си инструменти и се заключил в определената му стая. Така работили от Гергьовден до Димитровден, когато изтекъл срокът на сключения облог.
Отново свикал чорбаджи Христо тревненските еснафи. Този път, за да прегледат и оценят работата на двамата резбари. Когато отворили вратата, където работил младия майстор Иван, всички ахнали от изненада. Толкова ярко изгряло пред очите им палещото юлско слънце, та рекли: ,,Майстор е Иван Бочуковеца, признава му се майсторството”. Но когато отишли и отворили вратата на другата стая, от чийто таван се усмихвало топлото плодотворно майско слънце на по-стария майстор, те за миг онемели а после рекли тия думи: ,,Майстор е Иван! Но баш майстор е уста Димитър, нему се пада похвалата!…”
Сега Дасакаловата къща е подредена в битов стил и е превърната в архитектурен паметник и етнографски музей. В едното крило на къщата, днес е уреден ТРЕВНЕНСКИЯ МУЗЕЙ, в чийто зали са изложени повече от 5000 експоната. С много снимки и оригинални творби са показани шедьоврите на тревненската художествена школа в резбарското и зографското изкуство. Особено голям интереспредставлява сбирката от инструменти, материали и произведения на Миневската зографска фамилия – най-богатата в страната.
Даскаловата къща е известна и с други важни исторически факти и събития. Тук Левски и Ангел Кънчев, подпомогнати от Цаню Захариев, са основали местния таен революционен комитет, след което Апостола преспал в ,,писаната стая” и на следващия ден отпътувал за Тракия по комитетски работи. По време на Освободителната Руско-турска война в стаята с тавана на Иван Бочуковеца се установил щаба на лявата колона на руската армия, начело с генерал Святополк Мирски.
Източник: atlas-s.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
