Мостът на Кольо Фичето над река Янтра – Над реката мост или мост във времето…

Има едно чудно творение! Измислено от човешки разум и от човешка ръка създадено… Истински шедьовър на българската архитектурна и хидро-инженерна мисъл, създаден преди повече от сто години! Там, някъде край град Бяла, събрал спомени за отминали времена и събития, и днес над река Янтра – достолепен и горд, откакто този всепризнат майстор на националната архитектура – Кольо Фичето, го е създал, стои неговият прочут каменен мост.

Мостът край гр.Бяла – едно от многобройните му строителни творения, превърнали се в израз на разностранния му талант на възрожденски архитект, строител, каменоделец и дърворезбар, създател на емблематични за българското Възраждане църковни храмове, мостове и сгради.

Това забележително за времето си творение, оцеляло до наши дни, спонтанно буди възхищението на всеки турист или преминаващ по този край пътник. Ако и вие, понесени насам от кръговрата на живота, не бързате или решите, че не можете да отминете просто, ей така – поспрете. Поспрете и се заслушайте в шума на Янтра, която приказка разказва за майстора със златен ум и златни ръце! Приказка – не, по-скоро – самата истина!

А истината е такава… Някъде през 1865 г.,когато Мидхад паша – тогавашен управител на Дунавския вилает, решава, че над река Янтра трябва да се построи мост, който да свързва Русчук, Търново,Орхание и София, най-напред се пазари с придворния си архитект. Предложеният от архитекта срок, обаче е дълъг, а исканата сума от три милиона турски гроша – неприемлива!

loading...

Тогава някой подшушва на пашата, че има в България един майстор – самоук, но пък, който работи хем по-хубаво, хем по-евтино! Извиква Мидхад паша Майстор Кольо Фичето и му възлага задачата за моста. Поискал майсторът две недели за изчисления. Върнал се в Търново, купил восъчни свещи от една черква и започнал работа. Нагрявал восъка на пламъка, после огъвал и слепвал вощениците. Така направил модел на мост с 14 свода, отгоре равен, а не корубест като старите римски кемери, със проста, но здрава конструкция – тъкмо по вкуса на тогавашния българин. После, от една права тояга си измайсторил рабош, с който отишъл край Янтра да прави измервания на място. Дни наред майсторът обикалял бреговете на реката, газел из студената вода, а по рабоша оставял разни знаци.

Накрая, лично пред пашата, заявява, че мостът ще струва точно 700 000 гроша. Ни повече, ни по-малко! Смаян от дързостта и самонадеяността на Никола Фичев, Мидхад паша отново го пита дали е сигурен в думите си. Тогава прозвучава знаменитият отговор: „Ако, паша ефенди, не сторя моста до град Бяла за 700 000 гроша и по теркя си, вземи ми главата!“

А Уста Кольо не само изпълнил дадената дума, ами бил и възнаграден богато от турската управа – с орден „Меджидие“, заедно с който получил и нотариален акт за земя около Самоводската чаршия в Търново. Мостът, чийто строеж започнал през 1865 г., бил завършен окончателно през 1867 г. с дължина 276 метра.

Днес, пред поовехтелия вид на Уста Кольовото творение, неволно се замисляме… Колко ли от днешните строители на България са готови с такава честност и категоричност да гарантират качеството на труда си?! Дали можем да оценим и осмислим този български гений?! Или още се чудим – подобно на прочутия пътешественик Феликс Каниц, който воден от желание за лична среща с Кольо Фичето, питайки го:

“ Какви училища си завършил и какви дипломи имаш?“, получава най-необичайния отговор: „Завършил съм на Байова ливада“ и неразбиращо продължава да пита: „Ама, къде се намира това?“

Със сигурност обаче, мостът край Бяла дава повод на прочутия летописец само четири години преди Априлското въстание, да възкликне в своята книга „Дунавска България и Балканът“: “ Какво би могло да стане с такъв високонадарен народ, ако можеше едно от нашите многобройни технически училища да се премести на Балкана?“

В отговор – можем само да гадаем…И да се гордеем, че в този край на предосвобожденска България, преди повече от сто години, „преминал майстор по земята, издигал къщи и чешми. И мост направил над реката, да виждам другите земи!“ В съзнанието ни вече звучи този познат рефрен от популярна българска песен – и тя, за прослава на създаденото от Уста Кольо Фичев.

И вие, не отминавайте, когато дойдете до тук! Не се поддавайте на скоростта и рутината, а поспрете и потърсете сред избуялата край реката растителност красотата на сътвореното от човешка ръка и от човешки разум измислено. Един мост… и неговият създател ще ви възхитят!.. И ще ви накарат да се поклоните. От нас зависи само дали ще опазим сътвореното, за да се превърне то във вечност!

Поклон пред българския строителен гений!

Източник: bgnow.eu



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!