Монетното съкровище от Синеморец

На 27 септември 2012 г. в ранният следобед екип, под ръководството на Даниела Агре – НАИМ-БАН София, открива монетно съкровище във владетелският тракийски дом край с. Синеморец.

Съкровището е било трезорирано между скалите до едната кула в керамичен съд. Той е бил запечатан с олово, а над него е бил поставен съд изработен на ръка.

След изваждането на монетите се установява, че състоянието на повечето екземпляри е лошо и една голяма част от тях са много пострадали и трудно различими.

Това налага монетите да бъдат предадени за консервация на специалистите в лабораторията на НАИМ – София. Мария Тасева, успява след дълги месеци работа, да възвърне блясъка им. И в началото на лятото на 2013 година, монетното съкровище от Синеморец е експонирано в Исторически музей – гр. Царево.

loading...

Първата публикация, в съавторство на Даниела Агре и Светослав Йорданов, излезе в началото на 2014 г. в списание „Нумизматика, сфрагистика и епиграфика“ том IX.

Съкровището от Синеморец наброява 199 сребърни монети, всичките от един номинал – четири драхми. Отсечени са в следните монетарници: Кизик – 1 екз., Одесос – 2 екз., Месамбрия – 3 екз., Витинско царство – 14 екз., Мостис – 36 екз., и 143 екз. Лизимахови типове, на Бизантион.

Монетите от съкровището са били отсечени в различни години, които попадат във времето между средата на II в. пр. Хр. и самото начало на I в. пр. Хр.

В състава на Синеморското съкровище има 36 тетрадрахми с образа и името на Мостис, които формират най-голямата група монети на владетеля, откривани накуп и с ясен контекст до момента.

Същевременно, 36-те монети на Мостис надвишават два пъти броят на известните до 2012 г. монети на владетеля. Тези факти дават представа за изключителното значение на монетното съкровище за науката.

Източник: tsarevo.info

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!