В края на 19 век по молба на България, Швейцария изпраща в България десетина учители по гимнастика, сред които е и Луи Айер. Отдаден на любимото си занимание – спорта, Айер опознава нашия народ, оценява неговото достойнство и се влюбва. Той въвежда в българското общество, спортове като лека атлетика, бокс и т.н. и учредява първите спортни дружества, наричани „Юнашки“. Той донася и първата истинска футболна топка в България.
Луи Айер е спортист, човек, който се е научил да се бори, но и да уважава достойнството, честната борба и правилната кауза. Живеейки с нашия народ, Луи Айер вижда скромното достойнство на обикновения българин, неговата доброта, както и правотата на каузата, за която се бори. Като човек, издигнал в култ достойнството и справедливостта, Луи Айер смята, че е негов дълг да помогне в благородното дело. И той го прави – в три поредни войни. Всъщност не е пресилено да се каже, че Айер се формира като един истински българин, който обаче не страда от излишна скромност.
Началото на Балканската война сварва Луи Айер като учител в Русе. Знаейки за какво точно се борят сънародниците от новата му родина, той се записва за доброволец, изнася една маса пред училището и заедно със своя син започва да записва и други, желаещи да се борят за освобождението на българските земи. Сформираната войскова част от негови възпитаници остава в историята като „Юнашки легион“ и взема дейно участие в състава на Македоно-одринското опълчение. Самият той проявява огнена храброст и доблест и бива произведен като офицер и награден с два кръста за храброст. Луи Айер защитава България и в Междусъюзническата война. А след края ѝ, когато френскоезичната преса започва да залива Родината ни с помия, той написва истината в своята книга „Pro Bulgaria” и я издава на френски език. Това му спечелва слава из цяла Европа. За съжаление, някои концепции в българската историография стават причина името му да е все по-малко познато. А неговата „Pro Bulgaria” повече от 100 години не е издадена на български език.
Действително, Луи Айер се записва като доброволец и в Първата световна война. И тъй като след „Pro Bulgaria“ неговата известност в Европа го прави скъпоценен, българският генерален шаб се опитва да го „спаси“, като го зачислява в обоза. Айер обаче иска да помогне – да даде това, което е по-силите му в името на каузата, която е убедила в своята правота. Острият му протест му помага да отиде на фронта – на една от тежките, но покрили се със слава позиции – Дойранската. Луи Айер угасва във военнополевата болница, недалеч от езерото.
Днес читателят вече може да разлисти книгата „Pro Bulgaria” на български. И това, което ще му каже поручик Айер, ще го накара да се замисли каква история сме учили и защо? Книгата е преведена по инициатива на адвокат Станислав Станев от Пловдивската адвокатска колегия.
Източник: trafficnews.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
