С произхода на името Сребърна са свързани няколко интересни легенди. Една от тях разказва как хан Сребрун загива по тези места в тежка и неравностойна битка с печенегите. Друга легенда пък свързва произхода на наименованието на резервата Сребърна със заровена по бреговете на блатото лодка, която била пълна със сребро. Според мнозина най-правдоподобна и склонна да се приеме за истина е третата история. Според тази легенда името идва от невероятно красивите гледки в района на резервата Сребърна, които се наблюдават вечерно време при пълнолуние. Когато луната е високо, нейното отражение във водите на езерото създава илюзията за разтопено сребро.
Представяме ви трите легенди последователно, така както се предават от поколение на поколение!
„Легенда за храбрия войн Сребрун”
Преди стотици години, още по време на Византийско робство, при местността „Поляната” кипеше главоломна битка. Велик воин размахваше меч като житен клас, повят от северния вятър и отблъскваше неистово многобройния враг. Той разцепваше с гласа си, като разярен лъв, долината, затворена между „Караборун” и „Коджа баир”. Приканваше своите воини да отблъснат врага в тръстиката, за да станат жертва на щуките, големите сомове и краставите жаби. Пеликани с огромните си кожени торби, като дракони нападаха виещите вражески войници, а чаплите кълвяха ококорените им, облещени от ужаса очи. Сякаш и природата помагаше на местния народ да надвие жестокия и многолюден враг. Но като черна магия, отровна стрела разцепи тежкия въздух и прониза в сърцето смелия войн Сребрун.
И днес, щом всеки местен жител докосне водите на езерото знае, че името на селото е име на храбър и смел войн!
„Легенда за лодката със сребро”
Преди хиляди години, езерото беше неразделна част от Великия Дунав, там някъде в местността „Опашката” пушеше малко огнище, сред няколко къщички, направени от тръстика и постлани с папур, висящи сякаш на кокили над бистрата вода. Смели рибари всеки ден напускаха селцето и се впускаха с нестихващ кураж, в ту спокойните, а понякога бурни и пенливи води на езерото. Рибарките крещяха над оплетените от червена върба кошове на рибарите с надеждата да им подхвърлят някой бляскав облец. Една есенна утрин се спусна гъста мъгла над голямото блато, рибарите приготвяха своя такъм и проклинаха времето, а слънцето едва разкъсваше с първите лъчи гъстия дим, застлал езерото. Изведнъж, изпод бялата пелерина над водната шир изплува и докосна брега лодка, пълна със сребро. Рибарите онемяха.
Събра се Свещеният съвет да разгадае тая поличба, и тъй като селцето си нямаше име, Върховният жрец го нарече Сребърна!
„Легендата за сребърните лъчи”
Още от ранни епохи, древният летописец се чуди, кое е това необикновено събитие или случка в живота на неизвестен местен жител, което го е подтикнало да нарече това приказно езеро и село Сребърна. Дали това не са били лъскавите риби, които грациозно пронизват прозрачните води или росата, която покрива като със сребърен накит изплетените фини паяжини по тръстиката и папура. А защо не и сребърно съкровище, чакащо своя откривател в бистрите води или приказно чистите струи, изливащи се от сребърните чучури на „Сухата чешма” или чешмата „Тодоранка”.
И сега, като застанеш рано сутрин на „Коджа баир” и погледнеш към „Бабушкото блато”, а вечер когато луната озари водната шир, се вижда сякаш над езерото са пръснати хиляди сребърни монети.
Сребърна, така всеки зове това приказно кътче!
Източник: riosv-ruse.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
