Творческата фантазия на местното население в района разказва, как строителите на Дяволския мост дълго време не можели да „вържат” градежа от двата бряга на реката – там, където е най-високата част от съоръжението. Появил се дяволът и им поставил няколко условия, за да им разкрие как да „затворят” най-високия свод по средата. Условията били изпълнени и мостът бил завършен.
Друга фолклорна версия гласи, че дяволът се явил на главния майстор и му обяснил, че за да довърши успешно съоръжението, трябва да вгради сянката на либето си в зидарията.
Съществува и версия, че зли хора преследвали красива мома с лоши цели. Тя се качила на моста и се канела да скочи, но се явил сатаната и й подсказал как да постъпи, за да се отърве. Красавицата трябвало да скочи, а дяволът отдолу щял да я прихване и да я отнесе у дома й… Но вместо при майка й и баща й, я замъкнал в леговището си.
Местни зевзеци пък тиражират приказката, че в определен час от денонощието всеки, който погледнел от моста надолу към големия вир, виждал отражението на дявола във водата. Дори можел да го снима…
Истината около произхода на наименованието Дяволски мост е много прозаична, битова, но и доста любопитна.
През 20-те години на миналия век на територията на тогавашната Ардинска околия шетали дузина именити разбойници. Това е времето, когато държавата се управлява от Александър Стамболийски. Най-колоритният от тогавашните мутри бил Кафалията, родом от село Горно Прахово. Той обирал кервани със стока, причаквал търговци на подходящи места по пътищата и им вземал такси за преминаването. Събирал пари и от пазарджии, които вече били изкарали стоката се на сергия.
Кафалията бил и голям бохем. Канен или не, редовно присъствал по сватби, годежи, разпивки и всякакви весели събития. По поръчка на млади мъже и срещу заплащане отвличал моми, за да станат булки на мераклиите. Така веднъж момък от близко село му „поръчал” една госпожица. Привечер, когато хората на Кафалията отвеждали бъдещата булка, трябвало да минат през Римския мост (дотогава все още дженевиз кюпрюсю). Момата обаче имала истински възлюбен от друго село. Той, заедно с голяма група от негови приятели, настигнали разбойниците при моста и успели да отнемат обратно момичето.
На следващия ден мъжът, който бил платил за отвличането на девственицата, отишъл при разбойника и си поискал парите обратно. Кафалията отвърнал, че няма да му върне парите, защото той не бил виновен. Виновен бил дяволът, който живеел край моста и който отвлякъл момата от неговите хора. И колкото разбойникът да бил силен, с дявола не можел да се бори. Ако искал, момъкът сам да отидел с шейтана да се разправя…
Тази история с отвлечената мома и дявола, който живеел край моста, започнала да се разпространява и така римският градеж получава второто си име – Дяволският мост.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
