Манастирът Св. Георги Победоносец в Поморие е един от малкото действащи манастири в Източна България. Той е сред най-почитаните свети места в страната ни. Манастирът е построен от гръцки заселници през седми век, но през 14-ти век, по време на Османското иго, е бил разрушен.
Св. Георги Победоносец се посещава целогодишно от стотици вярващи хора. Аязмото с лековитата вода, което се намира в двора на манастира, и иконата на Св. Георги правят мястото толкова желана дестинация.
Според монасите, които живеят в обителта, Св. Георги помага на хората да се сдобият с дълго чакана рожба, да се излекуват от нелечими болести и дори да получат помощ в разрешаването на семейни проблеми.
Народните предания за манастира разказват, че в края на 17-ти век Селим бей, неизлечимо болен човек от Османската империя, се заселва на това място и изгражда чифлик. Една нощ неговият помощник – дядо Нено, вижда насън, че в задния двор на имението клокочи извор с лековита вода. Ратаят не обръщал внимание на видението, докато веднъж самият Св. Георги му се присънил – красив момък на бял кон.
Нено се притеснил от това, което видял насън, и решил тайно да разкопае мястото. За негова голяма изненада там открил мраморен барелеф на Св. Георги. Така помощникът на Селим бей го уверил, че трябва да повика владиката, който да му прочете молитва и да го поръси с вода от аязмото. Всичко било изпълнено така, както Нено заръчал, и с животворното действие на водата от аязмото Селим бей бил излекуван като по чудо.
Вдъхновен от случилото се, Селим бей приел християнската вяра заедно с цялото си семейство и изградил на това място малък храм. Според легендите, след като жена му починала, той станал монах, а по-късно и първият игумен на манастира Св. Георги Победоносец. Той бил завладян от чудотворната сила на светата обител и ѝ дарил целия си имот от 3800 декара.
Барелефът на Св. Георги се пази и до ден днешен и може да бъде видян в манастира. Там се провежда неделно училище и всяко лято учителка по религия организира лагер, който събира деца от много държави.
Източник: sanovnik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.