Били години, когато византийци се разпореждали по нашите земи. Бушувала неукротимата кръв на дедите ни, но все още цариградски владетели държали сведени непокорните глави.
В една тъмна беззвездна нощ в Търновград мракът бил прорязан от божествено сияние. Пред младия болярин Асен се явил сам Св. Димитър Солунски и с огнения си меч посочил към Янтра под Трапезица и изчезнал. Цяла нощ Асен не мигнал. Пребродил не веднаж и дваж ония места, където сочел огнения меч, мислел за чудното предзнаменование, но никому не го доверил.
На сутринта Асен повикал майстори и им заповядал да съградят храм в чест на Св. Димитър, там, гдето светията посочил с огнения си меч. Градили майсторите денонощно, без почивка, и скоро храмът бил готов. Зографи дошли тук от гънките на Хемус и го украсили богато вътре и отвън. Всички му се дивели.
В един ден на 1185-та година се събрало мало и голямо – епископи, боляри и народ да осветят новия храм „Св. Димитър Солунски“. Запели сладкогласните камбани и екът им като зов будел смълчаните хълми. Денят днес бил необикновен.
Тясна била църквата да побере всички поклонници и множеството изпълнило с пъстрите си облекла целия църковен двор, тясната равнина между Янтра и склоновете на Трапезица.
От уста на уста се понесла вестта: чудотворната икона на Св. Димитър напуснала Солун и по незнаен път дошла в Търново. А може би светецът е напуснал коварните и жестоки ромеи и дошъл тук , за да бъде помощник на българите!
– Небесният воин е дошъл да ни поведе!
– Той вече се връща от гърците!
– Не е истина, че солунския светец обича гърците и че той е поразил българите и убил цар Самуил с невидимото си копие!
Народът се раздвижил, за да стори път. С величествена походка в златошити болярски дрехи се задал по стръмния път на Трапезица Асен и минал да влезе в храма. Всички паднали на колене и притаили дъх, защото се чул незнаен глас да казва:
– Този е божият избраник!
На прага Асен свалил златния си шлем, три пъти се прекръстил и бавно пристъпил към олтара. И изведнъж и той се спрял. Погледът му срещнал видението от онази паметна нощ. Свети Димитър със златна броня стоял пред него и го гледал в очите, сякаш чакал от него свещен обет.
– Да бъде волята ти! – прошепнал Асен и коленичил.
В храма тоз час екнали тържествени песни, сребърните звънчета на кандилницата тънко прозвънели. Царските двери се разтворили и там застанал белобрадият български търновки епископ.
Настанало мълчание. В напоения с тамян полумрак запалените свещи тихо пращели. Вдъхновено, архиепископът издигнал бледата си ръка и пред всички се изповядал, че свети Димитър така му повелил:
– Бог спомни дома и рода на българските царе и ме изпрати на помощ за обновление на българското царство. Затова постави Асен за цар на българите и бог ще бъде с него да се въздигне българския скиптър.
Посред песнопения архиепископът наложил Асеню златна корона, наметнал го с царска багреница, обул му сърмени сандали и го благословил, а народът запял от радост велегласно:
– Да живее Асен! Многая лета Асеню, царю болгарскому!
И навън въодушевлението разтяло непрекъснато.
– Небето е с нас! Свети Димитър ни закриля! Нашето дело е справедливо! Ще изгоним от нашата земя ромейските господари!
Като сърдита река се отприщило народното недоволство. Хората се сбирали на групи, въоръжавали се кой с каквото може. Византийският кастрофилак спокойно наблюдавал високо от крепостта многохилядния народ, но не предприемал нищо, защото свети Димитър помрачил разсъдъка му.
Пред възбудения народ се изправили Асен и Петър. С голи мечове в ръце те призовали всеки българин, който милее за своя род и Отечество да грабне оръжие и да тръгне в бой срещу ромеите.
– България е за българите!
И смирените допреди богомолци се втурнали след Асен, който сочел с меча си Царевец. Византийската стража била поразена. Крепостта паднала.
Факти
Църквата се намира под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество.
В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян. Малко по-късно в края на XVII или началото на XVIII в., към църквата бил създаден и манастир. Към него принадлежат откритите при археологически разкопки след 1971 г. четири големи сгради, разположени на изток, запад и юг.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
