Връх „Света Неделя“, заедно с параклисите „Св. Равноапостоли Константин и Елена“, „Св. Атанас“ и „Св. Неделя“, намиращи се на едноименните върхове около Златоград, формират така наречената „Кръстата гора“. Върхът се намира на 8-10 км северозападно от Златоград, по пътя за Неделино, в отсечката между Старцево и Неделино. Висок е 865 метра. Върхът е с широк обзор и разкрива гледка на старата островърха крепост Устра над град Джебел, планинският масив Алада над град Неделино, връх Св. Илия между гр. Неделино и с. Падина, връх Каракулас над Загражден и др.
Според местни историци, връх „Света Неделя“ край Златоград е бил удобен за крепост – за отбрана и сигнализация на далечни разстояния. Тук се палели сигнални огньове, чиято светлина се виждала чак в Беломорието. И днес при ясно време в далечината може да съзрете проблясъка на гръцкото море. Това и обяснява самото построяване на крепостта точно тук.
Върхът и крепостта били мощно отбранително съоръжение в борбите срещу турските завоеватели. Затова още в първите набези крепостта е опожарена и опустошена. Било е обрасло в дъбова гора, в която са скрити останките от крепостна каменна стена, стълбища, пътеки и други помощни постройки. По-късно там е построен параклисът „Света Неделя“.
Каменна плоча, сложена на видно място в параклиса, разказва за Гаази Сефедин паша и ордата му, които месеци наред обсаждали манастира, обричайки хората вътре на глад и жажда. А заповедта била:
„Бастисайте манастира.Камък върху камък да не остане, а гяурите избийте до крак!“
В един хубав есенен ден на стената излязъл човек – като сянка излязла от гроба. Изтръпнали от страх и ужас, под стената се струпали еничари. Тогава човекът – скелет едвам чуто промълвил:
„Всички са мъртви и аз ще умра, но от нашата кръв ще се родят онези, които ще освободят земята ни.“
Казал това стареца и паднал с отворени очи, сякаш и в смъртта си искал да вижда планината – красива като приказка.
Векове след това вярата в Света Неделя е все така силна. Който и местен да срещнете на върха, ще ви разкаже за тукашния имам Ахмед Куцов, който се споминал преди около десетилетие. Макар и мюсюлманин, дядо Ахмед силно вярвал в светицата, затова живеел в колиба до самия параклис. Когато бил по-млад, се разболял тежко, а лекарите не му давали никаква надежда. Докато една нощ не се пробудил от лек ветрец, който го погалил като нежна девическа длан. Когато отворил очи още сънен старецът зърнал силна светлина през процепите на старата дървена врата. С разтуптяно сърце Ахмед прекрачил прага, а пред него млада и красива стояла Света Неделя. Имамът смирено коленичил пред Светицата, а сълзите кротко се стичали по лицето му. И тогава тя му рекла:
„Стани човече вече всичко е наред. Вярата ти в мен те спаси.“
Усмихнала се благо и сетне бавно се изгубила в светлина. От тогава Ахмед живял още 19 години без да боледува, но не минавало и ден без да запали свещичка в храма на светицата и без да твърди, че „мястото не е празно.“
Днес Света Неделя освен, че приютява вярващите и надяващите се на чудо, събира млади и стари – дошли просто да вдишат глътка чистота и спокойствие.
Източник: zlatograd.top, opoznai.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
