В сърцето на Стария Пловдив, зад каменни дувари и спомени за минали времена е притихнала една от съкровищниците на българската родова памет – къщата на богатия карловски търговец на тъкани Никола Недкович.
Къщата на Никола Недкович е построена през 1863 г. Великолепният дом се отличава с най-богата външна декоративна украса в резервата. Това е и една от малкото къщи, в които са съхранени оригинални предмети на фамилията.
Домът принадлежи към класическите образци на симетричната пловдивска къща. Сградата е двуетажна, със симетричен план, висок приземен етаж и красиво оформен портик.
Приземният етаж на този дом прави впечатление с уникалните резбовани тавани и изящни стенописи, съхранени без реставрация. Вторият етаж се отличава стилово със своята декоративна украса. Духът на Западна Европа тук се чувства по-осезателно и с добре подбраната колекция от мебел. Дворният комплекс привлича интереса на посетителите с функционалните си архитектурни решения – присъствие на подземен тунел, който свързва избата с улицата, и наличието на топла връзка между кухнята и централната жилищна част. Собственикът Никола Недкович търгувал с Цариград и други градове, по-късно заемал длъжност при окръжния управител на Пловдивската „Ааза“. След смъртта на дъщеря му къщата става общинска собственост. Извършена е реставрация в периода 1964-1969 г. и къщата на Никола Недкович е превърната в музей. През 2005 г. са извършени частично консервационно-реставрационни работи по българо-японската “Програма за реставрация на паметници на културата в Старинен Пловдив” (ЮНЕСКO). Къща Недкович е недвижима културно-историческа архитектурна ценност с категория „национално значение”.
Къщата е една от своеобразните културни сцени в Стария град, където се организират множество творчески прояви и инициативи.
Източник: visitplovdiv.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
