Няма по-значим символ от човешката кръв. Кръвта, която чертае най-трагичните и най-възвишените моменти в нашата история. Кръвта – обречена да тече не само в тялото, но и в земята.
Най-страшният данък по време на османското робство бил кръвният данък, наричан „девширме“. Той бил наложен при султан Баязид I в края на XIV век, за да попълва еничарския корпус със здрави и силни момчета. Откъсвали насила момчетата от техните родители; на всеки пет години, а при нужда и по-често, турците обикаляли българските къщи. Плачът на майките се удрял в небето, но Бог бил безмълвен. Обрязвали момчетата, най-малките били на пет, а големите почти двайсетгодишни ергени, потурчвали ги и ги пращали на военно обучение. Тези, които не ставали за войници, били продавани на пазара за роби. Майките се чудели как да спасят синовете. Криели ги в гори и пещери, плащали откуп, женели ги преждевременно, нарочно ги осакатявали. И пеели песни – бавни и дълги като мъката, която не свършвала.
Най-много кървави символи са свързани с османското робство. И не само с него.
Има една скала, наречена Кървава скала. Тя се намира на прохода Вратцата в Западна Стара планина. За нея легендата разказва, че Радан войвода със своите войници дълго защитавал крепостта Вратица от нашествието на турците, но когато бил убит и последният войник, войводата разбрал, че е дошъл краят на българското царство. Поробителите нямали милост. По-страшен от смъртта бил позорът. Затова войводата взел дъщеря си Елица и я повел към отвесните скали. Върхът на сабята забил в гърдите на красивата девойка, а след това пронизал собственото си сърце. Алената кръв обагрила скалата и останала завинаги върху нея.
България има Кървава река. Така била наричана Владайската река, която тече под Лъвов мост. В реката били изхвърляни телата на българите, които защитавали София от турците, и оттам дошло името ѝ. На стария мост, наричан Шарения мост, редом до престъпниците, били обесвани революционери. За да увековечи паметта на четиримата обесени от турците съратници на Васил Левски, книгоиздателят и общественик Христо Г. Данов след Освобождението дава предложение да се направи паметник. Проектът бил изпълнен през 1891 година. На новия мост били поставени четири лъва от бронз, дело на виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“. Те символизирали героичната смърт на книжарите, съратници на Левски в народното дело. Това били Стоян Табаков, Никола Стефанов – Чолака, Георги Стоицев и Киро Гьошев. Последният, умирайки, пеел песента на Добри Чинтулов „Вятър ечи, Балкан стене“.
Не можем да си представим свободата на България без Кървавото писмо на Тодор Каблешков, един от апостолите на четвърти революционен окръг. Кървавото писмо е безсмъртният символ на Априлското въстание, което трябвало да избухне на 1-и май 1876 година. Предателството обаче на Ненко Терзийски Балдьовеца променя плановете на революционерите. На 20-и април 1876 г. в конака в Копривщица са убити мюдюринът и няколко заптиета. Преди да напише писмото, Каблешков потапя перото в кръвта на убитите турци и призовава панагюрци да последват неговия пример. Така започва Априлското въстание.
Невиждано опиянение обхваща голяма част от въстаналите българите. Но много скоро надеждата за свобода е попарена. Многочислената турска войска (30 гарнизона) смазва народния устрем. Първа е нападната Клисура, после Копривщица, Перущица, Панагюрище и други градчета и села. Загиват невинни мъже, жени, деца, старци. Страхът на турците от смелия до отчаяние бунт на българите прави поробителите безпощадни. Ятаганът сече до кокал. Пожари пламват по цяло Българско.
България има Кърваво хоро. Нарича се така, защото, преди да бъдат избити, петдесет момчета били принудени да играят хоро пред Шефкет паша. Това било хорото на смъртта. Но да вървим подред.
11 май 1876-а година. Селяните от село Бояджик, Ямболско, честват празника на светите братя Кирил и Методий. Точно тогава със своите черкези наоколо вилнее Едем ага. Неговите хора убиват, грабят, издевателстват над добрите български селяци. За да се защитят от злия ага, българите поставят въоръжена охрана в края на селото. Станало обаче по-лошо. Шефкет паша помислил, че село Бояджик се готви на бунт. И започнало зверско клане. Второто по жестокост след Баташкото. Селото било разграбено и сринато със земята. Загиват 172-ма души, без значение на пол и възраст. Сред убитите бил и дядото на Джон Атанасов. Баща му Иван като по чудо оцелял, скрит от труповете.
25-и май 1876 година е трагична дата в българската история. На този ден е убит от засада водачът на Априлското въстание Георги Бенковски. Лобното място на революционера е в местността „Костина“, на три километра южно от село Рибарица. Там се намира и Кървавото кладенче. Кладенчето се нарича така, защото, след като турците отсичат главата на българския бунтовник, я измиват в кладенчето. Този ден остава завинаги в народната памет със страшното предателство, извършено от българин срещу българи. Летописецът Захари Стоянов описва в „Записки по българските въстания“ подробно убийството на водача на Хвърковата чета Георги Бенковски, още повече, че той е вървял рамо до рамо с него и е спасил живота си като по чудо. С двамата революционери били отец Кирил, който споделил пред Захари Стоянов, че бил родом от Сопот, и Стефо Далматинецът. Водач и предател на четиримата мъже бил говедарят Въльо Стоилов. Малко преди смъртта си Георги Бенковски споделил: ; „Няма вече скрито и покрито. До довечера не е известно какво ще да стане с нас, кой ще да оживей, кой ще да умре, та затова не е зле да се знаеме един други. Който остане жив, нека разказва на приятели и роднини.“ След това разкрил кой е, с какво се занимавал и как станал бунтовник. Разказал и съня си: „Тая нощ аз видях твърде лошав сън, който не зная на какво да отдам, при всичко че твърде малко вярвам в бабините деветини. Сънувах, че при нас дойде разкошно облечена млада жена, която се поздрави с всинца ви наред, а на мене подаде ръка и ме целуна по челото…“
Турците организират пусия от другата страна на реката, на 5-6 крачки от брега. Мостчето над река Костина е построено нарочно; скрити зад няколко паднали дървета, 16 турци причаквали бунтовниците. Пръв пада убит Георги Бенковски. Отрязаната му глава е отнесена в София, а тялото му е погребано от баба Удреница в гробницата на черквата „Св. Всех Святих“ в Тетевен.
Предателят дядо Въльо доживява да види освободена България и след десетина години иска прошка от войводата Бенковски за греха, който е сторил.
България има Кървави следи. Онези следи, които носи като камък на шията толкова години. Това са следите на Апостола на свободата Васил Левски, оставени в нощта на 27-и декември 1872 година върху белия сняг край Къкринския хан, който се намирал на три часа път по онова време от Ловеч. В хана на Христо Цонев Левски трябвало да се срещне с поп Кръстю, касиер на Ловешкия революционен комитет. Но вместо с него Левски среща залпа на 20-30 турски пушки. От Къкринския хан тръгва пътят на Апостола към вечността.
В сърцето на България пулсира кръвта на хиляди борци за свобода и достоен живот. Личната съдба на всеки от тях се е сляла завинаги със съдбата на България. Длъжни сме да бъдем техни достойни наследници. Затова нека стъпваме нежно по българската земя, защото стъпваме върху кръвта на нашите деди.
Автор:
Източник: bulgarkamagazine.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
